[Заглавна] [За нас] [Арт Борса] [Архив] [Контакти] [Възможности]
|
|
"Първата ми цигулка е направена от дядо Минчо, дар за втория ми рожден ден"
|
 |
 |
|
 |
||||
|
Още в броя :
|
|||
Вестникът за култура "Арт форум" можете да намерите на следните места: София Велико Търново Габрово Русе Варна Стара Загора ....
|
Йовков като лечител и естет - 120 години от рождението на певеца на Добруджа Йовковите герои не са рожби на определени обществено-икономически или политически условия – писателят съзнателно игнорира подобни събития и явления, – а са проекции на представите му за добродетелност, на религиозните му убеждения за Бога-човек и за християнската морална система, за благословената от Бога човешка и природна красота и хармония. За Йордан Йовков човешката личност има божествен характер и е задължена да живее с духовни проблеми. Затова Йовков одухотворява природата и идеализира селската душа от позицията на личните си християнски идеи, които за него безспорно са най-хуманните нравствени идеи, създадени за човечеството. И Йовков, като нас днес, живее в епоха на прелом и морална безпътица, когато най-силна е историческата необходимост от прераждане, от прочистване на характера и съвестта, от човешко облагородяване. Йовков си избира ролята на творец, който сочи пътя към очовечаване и извисяване. Историческата необходимост след Първата световна война от духовни вождове-лечители на болните нрави, от интелектуалисти-мисионери – създава творци като Йордан Йовков, които днес отново са ни най-необходими. Елка КОНСТАНТИНОВА Начало |
|
|
|
Царицата на Великотърновската оперета Лина Ковачева навърши 65 години, 40 от които посвети на сцената - Коя е любимата Ви роля? – Не е една. Имам роли, които са оставили диря в душата ми. Те са ми дали много и аз съм оставила много от себе си. Чанита беше началото, първата ми любов с търновските сцена и публика. Мадам Сан Жен ми донесе признанието и любовта на Парашкев Хаджиев. Мога да изреждам още много – Графиня Марица, Силва, Цилика от “Царицата на чардаша”, Сузана от “Принцесата на цирка”… – Коя Ваша творческа мечта не успяхте да осъществите? – В оперетата нямам, но в драмата пропуснах роли, за които съм мечтала. Има роли, които точно сега бих могла да изиграя в драмата. – Макар и не в състава на великотърновската оперета, Вие пак живеете с проблемите й, радвате се на успехите й. Какво бихте посъветвала Вашите млади колеги от позицията на опита и в името на всеобщата любов към зрителя? – Искам след като съм създавала два пъти тази оперета и съм и посветила целия си живот, да виждам в състава и артисти, които обичат точно търновската оперета. Като казвам това разбирам голямото противоречие на времето. Ако кажа на един млад творец: “Върви по моя път! Целият си живот отдай на търновската оперета!” разбирам, че той веднага може да ми отговори: “Ти като го направи какво получи? Дори не ти позволиха да се сбогуваш със собствения си театър! Театралните закони са вписали как един артист се разделя с публиката си. Най-малкото се прави един бенефис!”. Не се сърдя. Въпрос на театрален морал е това. Мисля, че поне в църквата и в театъра духовността трябва да бъде запазена! " Бисера ДЖИВОДЕРОВА Начало |
|
Визитка: Актьорът Иван Самоковлиев Роден през 1941 г. в София. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" през 1983 г. в класа на проф. Филип Филипов и доц. Герда Луканова. Играл е в театрите на Смолян, Враца, Пазарджик, Ямбол, Разград, Плевен, Русе, Силистра. Най-добрите роли в кариерата му са: Томас Бекет от "Томас Бекет" на Жан Ануи, Джордж от "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" на Едуард Олби, Учителят от "Урокът" на Йожен Йонеско, Пилето от "Царството земно" на Тенеси Уйлямс, Цар Петър от "Книга на царете" на Маргарит Минков, Проф. Преображенски от "Кучешко сърце" от Булгаков, Цеко Цеков от "Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, Пазачът от "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев, Иван Вазов от "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Иван Сомоковлиев е автор на три пиеси, които са поставяни в Русенския театър: "Страстите ни блудни" (1991), "Когато луната изгрява" (1993) и "Няма да я дам" (1994). С режисьора Владимир Кондов са направили телевизионен вариант на "Страстите ни блудни", който няколко пъти е излъчван по БНТ. През 1996 г. този TV спектакъл е участвал във фестивала "Златната ракла" в чуждестранната, извънконкурсна програма. С монодрамата "Дребни божества" от Мирон Иванов Иван Сомоковлиев участва през 1999 г. в пловдивския фестивал "Сцена на кръстопът" и в Националния фестивал "И сам войнът е войн" през 2000 г. в театър "Сълза и смях". Начало |
В ролята на Пилат |
[Заглавна] [За нас] [Арт Борса] [Архив] [Контакти] [Възможности]
Таблоид
с пълноцветни
първа и последна страници
