List of Ney's Publications

ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МИТАТА И ТЪРГОВИЯТА (ГАТТ) е подписано през 1947г.от 23 страни и влиза в сила от 1.01.1948г.През декември 1994 г. в него членуваха 125 държави от всички континенти на света. От източноевропейските страни, осъществяващи преход към пазарна икономика, в ГАТТ вземат участие Чехословакия (като съосновател от 1947), Полша (от 1967), Румъния (от 1971), Унгария (от 1973)и Словения (от 1994). От 1967 г. България има статут на наблюдател към ГАТТ и взема редовно участие в дейностите, провеждани от неговите органи, а през 1986г.официално беше подадена молба за присъединяване към Споразумението.

Присъединяването на отделна страна към ГАТТ се съпровожда от предварителна двустранна съгласуваност между страната кандидат и договарящите се страни за предоставяне на взаимни търговско-митнически отстъпки. В замяна на правото си да участва в дейността на ГАТТ и да се ползва от съществуващите привилегии, присъединяващата се страна се задължава да предоставя предварително съгласуваните отстъпки на другите страни-членки и да изпълнява поетите от нея ангажименти. Широкият кръг от търговско-митнически преимущества за страните-членки, предоставяни на основата на принципа за най-облагодетелствана нация (MFN - most favoured nation treatment)[1] прави Споразумението привлекателно за членуване. Изложеният в чл. I на ГАТТ принцип MFN императивно налага на всяка страна да признава на други чужди държави или на техните граждани всички улеснения и благоприятни условия, които са били признати по отношение на трета страна-членка на ГАТТ. Например, ако България е предоставила MFN статут на Индия, а след това предостави на Китай по-ниски мита по вноса в сравнение с тези, налагани на стоки от Индия, то тогава България ще бъде задължена да предостави същите по-благоприятни условия за търговия и на Индия, и на всички останали страни-членки, респективно на техните граждани.

Така изложеният принцип за най-облагодетелствана нация е императивен, но не безусловен, тъй като в неговите клаузи се съдържат уговорки, които в редица случаи изключват неговото равно и автоматично прилагане. Най-важното изключение в рамките на ГАТТ, според което договарящите се страни, действайки съвместно, могат чрез точно определен вот да се откажат от каквото и да е свое задължение, се съдържа в чл. XXV на Споразумението[2]. Друго важно изключение се урежда в чл. XIX,определящ правото за освобождаване от договорните задължения, по-специално от съгласуваното намаляване на митническата тарифа и прилагането на временни защитни мерки спрямо вноса, когато той причинява сериозни щети на вътрешните производители. Чл. XII - XIV уреждат важни изключения, отнасящи се до търговската политика в случаи на криза в платежния баланс и допускат прилагането на тарифни квоти.

По своето съдържание ГАТТ е съвкупност от над сто споразумения, протоколи, актове и т. н., последвали Учредителния акт от 1947г.Правилата и търговските дисциплини на ГАТТ понастоящем се прилагат от 125 държави, чийто дял в международната търговия със стоки и услуги надхвърля 90%. От формална гледна точка ГАТТ представлява единственият многостранен акт, който ръководи и регулира международните търговски отношения между участващите в него страни. От правна гледна точка ГАТТ се характеризира от една страна, като многостранен договор, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни, а от друга страна, като международен организационен форум, на който страните-членки разглеждат проблемите и перспективите за по-нататъшно развитие на световната търговия и при необходимост обсъждат възможностите и начините за преодоляване на техните спорове и проблеми.

Една от целите на всяко споразумение за свободна търговия (каквото в случая е ГАТТ) е повишаване на благосъстоянието на всички договарящи се страни посредством увеличаване на взаимната търговия между тях. Фактът, че дадена страна като цяло може да се облагодетелства от придобивките, произтичащи от споразумението, не означава, че няма да има губещи при новите условия. Обикновено, от губещите се очаква да приемат своите загуби, защото явно те не са достатъчно конкурентноспособни. Но погледнато в реален аспект, досегашната практика на ГАТТ показа, че договорните права и задължения на страните-членки нямат значителна валидност, ако възникне търговски конфликт между силни и слаби партньори по споразумението. В този смисъл, ГАТТ не функционираше като представителен форум, в който справедливо и равнопоставено се отчитат интересите и защитават правата на отделните участници.

Общото Споразумение функционира организационно и структурно по начин, аналогичен на другите международни организации. Колективните действия на договарящите се страни в рамките на ГАТТ, намират израз в ежегодно провежданите сесии, в постоянно действащият в периодите между сесиите Съвет на ГАТТ и в създадените с конкретна цел Комитети и Работни групи. Секретариатът на ГАТТ, начело с генерален директор, реализира цялата организационна и техническа работа, свързана с целокупната дейност на Общото Споразумение за Митата и Търговията.

УРУГВАЙСКИЯТ КРЪГ ОТ МНОГОСТРАННИТЕ ТЪРГОВСКИ ПРЕГОВОРИ

В цялата досегашна дейност на ГАТТ основната черта е организирането на многостранни преговори между договарящите се страни с цел постигането на взаимоизгодно и прогресивно намаляване (либерализиране) на тарифните и нетарифните бариери пред световната търговия. В 47 годишната история на Споразумението бяха проведени осем кръга (наричани още “раунд”)[3]: в Женева през 1947,в Анеси през 1949,в Торки през 1950-1951,в Женева през 1955-1956,Женева (Дилън раунд) през 1961-1962,Женева (Кенеди раунд) през 1964-1967,Токио (Токио раунд) 1973-1977,и накрая най-мащабният и всеобхватен Уругвайски кръг от многостранни търговски преговори, проведен през периода 1986-1993гг.Първите пет кръга от многостранните преговори се занимаваха преди всичко с намаление на митническите тарифи на базата на взаимните отстъпки между участвуващите страни. По време на преговорите на “Кенеди раунд” беше направен опит в рамките на тарифните отстъпки да бъде включена и търговията със селскостопански продукти, но не беше постигнат никакъв напредък. На следващият седми “Токийски раунд” страните-членки на ГАТТ направиха мащабен опит да разрешат глобалните проблеми на международната търговия чрез прилагането на комплексен подход и търсене на компромисни изходи не само по тарифните въпроси, а по далече по широк кръг от търговски проблеми.

Особено важен аспект на многостранните търговски преговори бяха дискусиите за намаляване или елиминиране на нетарифните бариери (такива като квоти, субсидии, такси, технически стандарти и други), които във все по-голяма степен се превръщаха в удобен инструмент за дискриминация и протекционизъм. Големият брой и разнообразието на нетарифните бариери пред търговията, въвеждани и прилагани все по-често от развитите индустриални страни, водят до девалвиране на значението на митническите тарифи и затрудняват чувствително процесите на търговската либерализация. В областта на международната търговия със селскостопански стоки остротата на противоречията и непримиримостта на заеманите от САЩ и ЕИО позиции доведе до частично блокиране на преговорите, но в последствие до компромисен изход чрез провеждането на двустранни и многостранни консултации.

Непрекъснатото усложняване и глобализиране на световното стопанство и растящата необходимост от усъвършенстване на системата за икономическо сътрудничество наложиха провеждането на осмият - Уругвайски кръг на ГАТТ [4]. Началото на този кръг беше поставено в уругвайското курортно селище Пунта дел Есте през септември 1986г.и след повече от 7 години напрегнати, а на моменти и драматични търговски преговори между 120 страни, на 15 декември 1993г.те бяха успешно приключени.

Същественото ограничаване или пълното елиминиране на тарифните и нетарифните бариери в сферата на международната търговия представлява един от най-съществените резултати, постигнати на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг на ГАТТ. Според експерти, това ще доведе до нарастване на световните доходи най-малко с $510млрд. годишно, след като през 2005г.приетите многостранни търговски споразумения започнат да се прилагат напълно. (вж. таблица No1).[5]

Нарастване на годишните доходи през 2005г.(US $ млр. по съпоставими цени, от 1990г.):

Ограничаването на бариерите пред световната търговия и прогресивното либерализиране, взети в тяхната взаимна връзка и обвързаност с нарасналата сигурност и доверие в световен мащаб, ще стимулират развитието и разширяването на търговския обмен, ще интензифицират движението на инвестиционните потоци и ще създадат мощни импулси за нарастване на световното производство. (За ефектите на Уругвайския кръг върху световната търговия виж долната таблица)

Нарастване обема на стоковия износ (%) през 2005 г.:

В публикуваните от Секретариата на ГАТТ анализи и прогнози на експертите на световната организация се посочва, че цифрите и данните в тях подценяват мащабите на позитивно въздействие на целия пакет от многостранни търговски споразумения върху утвърждаването и развитието на новия международен икономически модел, тъй като се базират само на резултатите в сферата на либерализацията на търговията със стоки. От вниманието на анализите са изпуснати позитивните ефекти на другите резултати на Уругвайския кръг, засягащи например стабилизирането на правилата, процедурите и институциите в международната търговия; споразуменията за осигуряване на минимален достъп до пазарите; правилата за повишаване на ефективността в сферата на търговията с услуги и други. Наред с това следва да се отбележи, че приетия пакет от споразумения в рамките на Уругвайския кръг ще стимулира ново нарастване на световните доходи.

В процеса на многостранните търговски преговори развитите индустриално държави се съгласиха да намалят действащите мита върху вноса на промишлени стоки от развиващите се страни с 40%[6]. В тази връзка пропорцията на промишлените продукти, допускани до техните пазари (освободени от митническо облагане по силата на принципа за най-облагодетелствана нация - MFN)нараства повече от два пъти - от 22%на 44%. Развитите страни ще намалят своите тарифи с около 60%в рамките на три групи промишлени стоки: дървесна маса, хартия, картон и мебели; метали и неелектрически машини и апарати.

Измежду развитите страни най-голямо намаление на тарифите за промишлени стоки, произхождащи от развиващите се страни, правят Япония - 56%и Нова Зеландия - 53%. Интерес представлява намалението и средното равнище на тарифите върху промишлените стоки на пазарите на четирите развити индустриални икономики с най-голяма поглъщателна способност за внос на промишлени стоки от източници, третирани по принципа на MFN - Европейския съюз, САЩ, Япония и Канада. След прилагане на резултатите, достигнати на преговорите по Уругвайския кръг на ГАТТ, средният коефициент на тези тарифи ще бъде в рамките от 1.7%(Япония) до 4.8%(Канада).

Между развиващите страни, Индия, Корея и Сингапур ще намалят своите средни тарифни ставки върху промишлените стоки с повече от 50%: от 71%до 32.4%за Индия, от 18%до 8.3%за Корея и от 12.4%до 5.1%за Сингапур.

От четирите страни в преход към пазарна икономика (Полша, Чехия, Унгария и Румъния) Полша ще направи най-голяма тарифна редукция за промишлените стоки - 38%, но и ще остане с най-високи мита след Уругвайския кръг (средно 9.9%). Митническите ставки за вноса на промишлени стоки във всяка от страните в преход към пазарна икономика след многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг, са почти идентични с тези на развитите страни.

Споразумението за текстилните изделия и облекла, съдържащо графици за поетапно намаляване на значителните количествени ограничения върху търговията в текстилния сектор поставя началото на решителен обрат и елиминиране на драстичните ограничения в тази сфера. В момента световната търговия с текстилни изделия се оценява на около $240млрд. годишно, като най-евтините и конкурентноспособни изделия се произвеждат в Югоизточна Азия и Латинска Америка. След поетапното премахване на двустранните импортни квоти, установени по силата на Споразумението по търговията с текстил (Multi-Fibre Arrangement)[7] от 1974г., азиатските и латиноамериканските производители ще могат да разширят значително своя износ във Франция, Германия и други развити държави, а като цяло развиващите се страни ще получат благоприятни възможности за повишаване на своите доходи от износа на текстилни изделия и готови облекла.

Уругвайският кръг промени съществено клаузите на Споразумението по защитните мерки[8], като установи равностойни правила, критерии и процедури за прилагане на защитните механизми, включително сроковете за максимална продължителност и прекратяване. За първи път беше премахнато автоматичното право за ответна мярка от засегнатата страна, а в обсега на Споразумението беше включено изискването за прекратяване действието на доброволните ограничения за износа и други принудителни пазарни мерки.

Огромните субсидии за стимулиране на селскостопанското производство и износ, силният протекционизъм в тази сфера, упражняван от развитите страни, водят до свръхпроизводство, натрупване на огромни запаси и дъмпингови цени при експортните инвазии с излишъците от селскостопанска продукция. Споразумението по селското стопанство установява конкретни правила и ангажименти за намаляване на експортните субсидии, вътрешните субсидии и либерализиране на достъпа до пазарите в рамките на преходен период от 6 години за развитите и 10 години за развиващите се страни. Експортните субсидии трябва да бъдат намалени средно с 36%спрямо базовия период 1986-1990г., като процент от бюджетните разходи - от $22млрд. до $14.5млрд. (повече от половината от това намаление се пада на ЕС). Вътрешните субсидии, действащи изкривяващо върху търговията със селскостопански продукти, ще бъдат ограничени и намалени с 20%от развитите страни и с 13.3%от развиващите се страни. Държавната подкрепа за селскостопанските производители ще трябва да намалее с 18%, от $197млрд. до $162млрд. в края на преходния период. Прецедент в историята на ГАТТ е фактът, че степента на обвързаност на тарифите за селскостопански продукти е по-висока от тази, за промишлените стоки, тъй като 100%от селскостопанските мита ще бъдат обвързани, докато при промишлените продукти аналогичният процент ще бъде 83%. (виж таблици 3 и 4)[9]

Обвързани селскостопански тарифи (% от вноса):

НОВИ ОБЛАСТИ В ОБХВАТА НА МНОГОСТРАННИТЕ ТЪРГОВСКИ ДИСЦИПЛИНИ

Уругвайският кръг за първи път включи сферата на услугите и инвестиционните мерки, засягащи търговията, в процеса на многостранните търговски преговори. Световната търговия с услуги се разширява с изключително бързи темпове и възлиза на повече от $1000млрд. годишно (приблизително 20%от общия обем на световната търговия - виж данните от табл. N 5)

Постигнатото по време на дългогодишните търговски преговори Общо споразумение по търговията с услуги (ГАТС) е първото многостранно споразумение налагащо гаранции за честна търговия във всички сектори на услугите без прилагане на дискриминационни мерки. Поставяйки си като основна цел намаляването или елиминирането на съществените ограничения пред световната търговия с услуги, GATS,доразвива принципите на MFN и национално третиране [10](равнопоставено третиране на чуждестранните и местните търговци, действащи на националните пазари).

Спецификата на услугите (от гледна точка на техния невеществен характер и консумирането им в момента на предоставянето им) предизвиква значителни трудности при международни преговори за либерализиране на достъпа до пазара. Тази причина както и силния сблъсък на интереси наложиха прагматичния подход при преговорите. Четири вида услуги, класифицирани според начина на предоставянето им, са определени като попадащи под действието на ГАТС: 1)трансграничните или услуги, чието предоставяне имплицитно включва преминаване от територията на една в територията на друга страна (например транспортните или телекомуникационни услуги); 2)услугите, предоставяни в териториалните граници на една страна на потребители от други държави (например туристическите услуги); 3)услугите, предоставяни от чуждестранни доставчици, имащи търговско представителство - обособени филиали, дъщерни компании и т. н. Типичен пример са застрахователните услуги, извършвани от филиали на чужди застрахователни дружества, регистрирани в дадена страна; 4)услуги, предоставяни от физически лица - граждани на дадена страна, на територията на други страни (например предоставянето на консултационни услуги от чуждестранни експерти).

Принципните рамкови правила на Споразумението, включващи гарантиране достъпа до пазарите, прозрачност на процедурите и свободно движение на плащанията, се допълват с приложения, съдържащи схемите за съгласувани отстъпки на отделните договарящи се страни. За да изпълнят със съдържание рамковите принципи и правила отделните правителства формулират национални списъци с отстъпки за пазарен достъп в различните сектори на услугите, които ще започнат да действат след влизането в сила на ГАТС. Националните списъци с отстъпки [11] съдържат както хоризонтални мерки (отстъпки по отношение движението на физически лица, търговци на услуги и други) така и отстъпки във специфични сектори, например професионални услуги (счетоводни, архитектурни, инженерингови), други бизнес услуги (компютърни, лизингови, рекламни, консултантски и други), комуникационни, строителни, дистрибутивни (търговия на едро и дребно, франчайзинг), образователни, здравни, туристически, финансови услуги (банкови, застрахователни) и т. н.

СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ - НАЧАЛО НА НОВИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РЕД ?

На 1.01.1995г.започна съществуването си Световната търговска организация (СТО)[12], която ще администрира новите правила и процедури за функциониране на международната търговия, съгласувани по време на Уругвайския кръг на ГАТТ. В рамките на преходен период от 1 година СТО ще действа съвместно с институциите на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ-1947), с оглед осигуряването на разумен период от време за разрешаване на наследените търговски проблеми. Базирайки се на правна основа, изградена от съвкупност от многостранни споразумения, новата световна институция следва съществено да трансформира международните търговски отношения във вид, който може да отговори на предизвикателствата и да се възползва ефективно от възможностите, създадени в условията на непрекъснато усложняване и глобализиране на световното стопанство.

Осемдесет и две страни и територии от всички региони на света, представляващи близо 90%от обема на международната търговия със стоки и услуги, бяха ратифицирали Споразумението за създаване на СТО до неговото влизане в сила. То беше старателно подготвяно в процеса на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг на ГАТТ. Основателите на СТО са 54 развиващи се или слабо развити страни, 25 развити индустриални държави и 3 са страните, осъществяващи преход към пазарно стопанство (Румъния, Унгария и Чехия).

Създадената световна организация започна да администрира новите правила и процедури за международна търговия, съгласувани на Уругвайския кръг, като наследник и продължител на ГАТТ-1947, но същевременно ще функционира като качествено нова институция с редица съществени, организационни и функционални различия от досега действащите споразумения и регулатори.

За разлика от ГАТТ-1947, одобрено първоначално само от 23 държави и използвано като инструмент за търговско доминиране на САЩ в световен мащаб, СТО още от самото си създаване е глобална световна институция - в близко бъдеще 125 страни и територии от всички части на света ще бъдат пълноправни членове на Организацията, а повече от 20 други държави са подали молби за присъединяване (между тях са България, Руската Федерация, Украйна, Саудитска Арабия и други).

Новата международна организация притежава значително по-широк обхват на действие в сравнение със своя предшественик, ГАТТ-1947. За първи път в рамките на многостранната търговска система са включени такива важни и динамично развиващи се области на стопанската дейност като търговията с услуги, инвестиционните потоци, въздействащи върху развитието на търговията и търговията с правата за интелектуална собственост.

За разлика от своя предшественик, СТО е завършена в структурен аспект и комплексно функционална международна организация със ясно очертани и формулирани права, функции и отговорности. Досега действащото споразумение, ГАТТ-1947, беше базирано на временни и условни споразумения, а оперативно беше обслужвано от ad hoc функциониращ Секретариат.

Присъединяването на страните-членки към единния пакет от многостранни споразумения, администриран от новосъздадената институция, е задължително. В рамките на стария ГАТТ се включваха много важни споразумения (Антидъмпинговия код, Споразумението за субсидиите и т. н.), които бяха ратифицирани, и съответно влизаха в сила само за ограничен кръг страни.

СТО съдържа и се базира на много повече в количествен аспект и на качествено подобрени версии на оригиналните споразумения и правилата на ГАТТ-1947. Новата версия на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ-94) изяснява и засилва функционалността на оригиналните принципи и споразумения на ГАТТ за търговията със стоки, като принципа за най-облагодетелствана нация, принципа за национално третиране и други. Допълнителните споразумения, включени в рамките на СТО, разширяват значително действието на общите принципи, като включват в техния обхват нови важни и широки области - търговията с услуги, правата на интелектуална собственост и инвестиционните мерки, засягащи търговията.

Някои особено чувствителни сфери и отрасли, такива като текстилното производство, селското стопанство и други, бяха в по-малка или по-голяма степен толерирани и бяха изключени от общите дисциплини и правила на ГАТТ. След подписването на няколко нови споразумения, търговията с текстилни изделия и облекла ще бъде либерализирана в десетгодишен период, а експортните ограничения и двустранните квоти поетапно ще бъдат елиминирани.

Функционирането и спазването на двадесет и осемте споразумения, съдържащи се в рамките на Заключителен акт на Уругвайския кръг, ще бъде администрирано от СТО чрез създадените многобройни и разнообразни Комисии, Комитети и Съвети. Чрез същия механизъм ще бъде наблюдавано прилагането на договорените концесии и най-вече радикалното намаляване на тарифните бариери (средно намаляване на митническите ставки със 40%), и премахването на нетарифните бариери пред международната търговия, съгласувано по време на многостранните преговори.

Действайки като контролно-наблюдателен орган за ефективното развитие на световната търговия, СТО системно ще преглежда външнотърговските режими на отделните страни-членки и степента на тяхната съвместимост с принципите и правилата на ГАТТ. Разнообразни институции и сложни процедури ще задействат система за предотвратяване възникването на търговски конфликти. Възникналите конфликти между членуващите страни по повод взаимната им търговия ще бъдат отнасяни към Секретариата на организацията.

Ако след провеждане на серии от двустранни преговори между засегнатите страни не бъде намерено разрешение и изход от създалата се ситуация, тогава споровете се прехвърлят за разглеждане в своеобразна съдебна инстанция. Съдебното жури, съставено от независими експерти, разглежда в детайли и в светлината на договореностите, постигнати на Уругвайския кръг, досието на конфликта и цялата допълнителна информация, предоставена от страните по конфликта. Официалните препоръки в рамките на изготвен доклад се предоставят на Секретариата и на заинтересованите страни, които, ако не са съгласни с изводите и заключенията на експертите, могат да се обърнат към второинстанционен апелативен орган. Седем специалисти, избирани за по 4 години, изследват същността на възникналия проблем и дават окончателно и неотменяемо решение.

Така описания механизъм за разрешаване на търговските спорове заздравява многостранните процедури, като гарантира равнопоставено третиране на всички участници в световната търговия и окуражава членовете на Организацията да се придържат стриктно към поетите задължения.

Секретариатът на СТО, наброяващ повече от 400 независими експерти от различни националности, обслужва всички заседания на институциите на световната организация и на нейната централа в Женева. Многостранна и активна помощ се оказва на развиващите се страни и страните, осъществяващи преход към пазарно стопанство, с оглед да бъдат подпомогнати преговорите по тяхното присъединяване.

Новоучредената СТО ще функционира като широко открит форум, на който участващите страни непрекъснато преговарят за предоставянето на взаимни търговски отстъпки, водещи към по-нататъшно намаляване на търговските бариери и либерализиране на световната търговия. Членството в СТО на всички 125 страни-членки на стария ГАТТ-1947 е гарантирано автоматично след приемане от тяхна страна на договорените отстъпки в областта на търговията със стоки и услуги и ратифицирането на Споразумението от Маракеш за създаване на СТО (подписано на 15 април 1994г в Мароко) и другите многостранни търговски споразумения.

ПРОЦЕСЪТ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ СТО

С решение на Генералния съвет на ГАТТ от 6 ноември 1986 г. е създадена Работна група по присъединяването на България към ГАТТ, но впоследствие, главно по политически съображения на САЩ, процесът на присъединяване беше задържан. На заседанието на Генералния съвет на ГАТТ на 15-16 юли 1988 г. беше предоставен Меморандум за търговско-икономическия режим на България, отразяващ новото икономическо законодателство и основните инструменти на икономическата реформа на тогавашния етап. На 25 януари 1989 г. Генералният съвет на ГАТТ определи мандат на Работната група, който освен стандартната формулировка, съдържа и допълнителна клауза, предвиждаща разглеждане на съответствието на българския външнотърговски режим с разпоредбите на ГАТТ.

През 1990 г., с развитието на прехода към пазарна икономика в България, се откриха възможности за преразглеждане на позицията на основните страни-членки на ГАТТ и активизиране на българската позиция за пълноправно членство. На 20 февруари 1990 г. Генералния съвет на ГАТТ отново формира Работна група по присъединяването с председател посланик Ерик Селмер от Норвегия.

Първото заседание на Работната група е проведено на 15-16 юли 1991 г., като на него е представена актуализирана информация за външнотърговския режим на страната и официалните отговори на предварително зададените въпроси от заинтерисованите страни на ГАТТ. След провеждането на пет заседания на Работната група през периода юли 1991 - юли 1994 г. е приключено по принцип разглеждането на информацията за външнотърговския режим, законодателството в икономическата област и хода на икономическата реформа в България.

Създаването на СТО от началото на 1995г.преориентира процеса на преговорите към директно присъединяване към новата организация. С решение на Генералния съвет на СТО от 31 януари 1995г.Работната група по присъединяване на България към ГАТТ-1947 беше преобразувана в Работна група по присъединяване към СТО. Председателят на Работната група остава посланик Селмер, а мандатът се състои в разглеждане молбата на Правителството на България за присъединяване съгласно чл. XII от Споразумението за създаване на СТО и представяне пред Генералния съвет на препоръки, които могат да включват и проект на Протокола за присъединяване.

В рамките на преговорите за присъединяване на България към СТО се водят двустранни преговори по търговията със стоки със САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Турция и Чехия. Водят се и двустранни преговори по търговията с услуги със САЩ, Канада, Япония, Австралия, Швейцария и Чехия. Стратегията на българската делегация, която имплицитно се вписва в нейните действия, се заключава в максимално ограничаване на отстъпките и либерализирането на достъпа до българския пазар и поемането на задължения и ангажименти само при настоятелно искане от участниците в преговорите.

На настоящия етап са финализирани тарифните преговори и преговорите по търговията с услуги и селскостопанските субсидии и общата оценка е че преговорите са присъединяване на България към СТО са навлезли в последния си етап. В СТО в момента има благоприятно отношение към нашата страна и се налага мнението, че засението на Работната група през февруари 1996г. може да бъде последно и България да бъде следващата страна, която ще се присъедини към световната организация.

[1] Виж подробно текстовете на ГАТТ в Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,Volume 1,(1994), а хронологията на дискусиите и развитието на Споразумението в Analytical Index:Guide to GATT Law and Practice,GATT,Geneva,(1994).

[2] Виж подробно текстовете на клаузите на ГАТТ в Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,Volume 1,(1994) и Analytical Index:Guide to GATT Law and Practice,(1994).

[3] Виж подробности за многостранните търговски преговори в серията на Секретариата на ГАТТ Basic Instruments and Selected Documents (BISD) и приложенията Supplements NN 1 - 40,Geneva.

[4] Текстовете на Многостранните търговски споразуменията и Списъците с отстъпките на отделните страни, договорени на Уругвайския кръг са синтезирани в 31-томната публикация на Секретариата на СТО - Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,(1994). Виж също поредицата на Секретариата на ГАТТ - GATT Activities 1993 (An annual Review of the Work of the GATT), Geneva,(1994).

[5] Всички прогнозни и статистически данни са взети от The results of the Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,Geneva,(1994); серията GATT Activities и публикациите на Секретариата на ГАТТ - International Trade (Statistics), Geneva.

[6] Виж подробности в GATT Activities 1993 (An annual Review of the Work of the GATT), Geneva,(1994) и Basic Instruments and Selected Documents (BISD), Supplement N 39 Protocols,Decisions,Reports 1991-1992 and 48 Session,Geneva,1993.

[7] Виж подробно Basic Instruments and Selected Documents (BISD), Supplement N 21,Geneva,(1975).

[8] Виж подробно Basic Instruments and Selected Documents (BISD), Supplement N 39,GATT Activities 1993,GATT,Geneva,(1994) и Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,(1994).

[9] Виж подробно Basic Instruments and Selected Documents (BISD), Supplement N 39,Geneva,(1993) и GATT Activities 1993,GATT,Geneva,(1994).

[10] Виж подробно текстовете на ГАТС в Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,Volume 27,(1994), а също и Analytical Index:Guide to GATT Law and Practice,GATT,Geneva,(1994).

[11] Текстовете на Общото споразумение по търговията с услуги и Списъците с отстъпките в търговията с услуги на отделните страни, договорени на Уругвайския кръг са в томове 27 - 31 на публикация на Секретариата на СТО - Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,(1994).

[12] Виж подробно Споразумението за създаване на СТО в Uruguay Round of Multilateral Trade Negotiations,(1994).