3. МАТЕРИАЛИ, МЕТОДИКА И РЕЗУЛТАТИ

Предлаганият дисертационен труд е посветен на коронаросклерозата и свързаната с нея ИБС.

Проучването цели:

1. Да извърши наблюдение на определен контингент болни от ИБС.

2. Да проучи някои основни рискови фактори влияещи върху патогенезата на това заболяване.

3. Да характеризира някои основни хранителни навици и потърси връзка с относителния риск за ИБС

За постигане на тези цели си поставихме следните задачи:

1. Да се изберат болни със сигурно уточнена диагноза с ИБС и съответен контингент от здрави лица за контроли.

2. Да се изработи подходящ за целта унифициран първичен документ за провеждане на интервю.

3. Да се проучи разпространението на най-важните рискови фактори при наблюдаваната популация

4. Да се характеризира взаимовръзката между консумираните основни видове храни и потърси връзка с относителния риск за ИБС.

5. Да се разработи статистически резултатът от наблюдението.

6. Да се систематизира и анализира получения материал.

7. Направените въз основа на наблюдението изводи, да се предложат за превантивната медицина и по конкретно при профилактика на ИБС.

През 1994 година, през всички сезони на годината, бяха изследвани 261 болни с исхемична болест на сърцето. Клиничния материал беше избран непреднамерено от постъпилите болни в интензивните отделения на кардиологичните клиники на първа и трета обединени градски болници на град София. Диагнозата на болните беше поставена от лекарите на отделенията въз основа на направени клинични, електрокардиографски, лабораторни и други изследвания.

Като контроли бяха изследвани 258 лица от същите болници постъпили по същото време в хирургическо, очно, уши-нос-гърло клиники за извършване на дребни хирургически и други интервенции. В тази група не са включени лица със сърдечно-съдови и други системни заболявания: диабет, бъбречни, чернодробни и кръвни заболявания.

Обемът на наблюдаваните болни и контроли съответстват на необходимия брой случаи при сравняване на показатели за относителен дял и средна аритметична. Изчисляването на обема стана със статистически пакет EPI INFO. Обемът на наблюдаваните случаи е съобразен също така и с вида на показателите, с някои статистически характеристики на контингента болни и най-сетне с възможностите на изследващия.

Източници на информация бяха:

1. Интервю с болния, водено от лекар на 4-ия, 5-ия ден от постъпването в отделението.

2. История на заболяването на болните.

Изготвена беше анкетна карта за проучване, от стандартен тип, съобразен с литературните данни.

Интервюто включваше въпроси за факторите: демографски данни, пол, възраст, социално положение, образование, професия, наследственост, психоемоционално напрежение, степен на физическа активност, нарушение на съня, тютюнопушене, консумация на алкохол, затлъстяване /индекс на Кетле/, артериално налягане, някои рутинни клинико-химични изследвания /кръвна захар, тотален холестерол/.

Храненето като важен фактор, подлежащ на корекция, беше характеризирано подробно. В интервюто за хранене беше използван честотния въпросник. Въпросите се отнасяха за честотата на седмичната консумация на някои основни високо и ниско атерогенни храни. Отговорът на въпросите отразяваше: не консумира даден вид храна; консумира 1-3 пъти седмично; консумира 4-7 пъти седмично. Главата предимно белтъчни храни включваше консумация на месо, месни продукти, яйца и риба. От мазнините бяха застъпени прием на животински, млечни, растителни мазнини и маргарин. Въпросите от предимно въглехидратни храни включваха: хляб, макарони и фиде, ориз и картофи. Бяха застъпени още въпроси за консумация на мляко и млечни продукти /сирене, кашкавал/, консумация на зеленчуци и плодове, кристална захар, готварска сол.

От история на заболяването бяха извлечени:

1. диагнозата

2. данните за артериалното налягане /средното от две измервания при постъпване на болните/.

3. стойностите от рутинните измервания на тоталния холестерол и кръвната захар /при постъпване на болните/. Изследването на тоталния холестерол и в двете клиники се извършваше по CHOD PAP-метода, а на кръвната захар по GOD PAP-метода.

Данните от еднофакторния анализ бяха обработени статистически чрез вариационен анализ с Т-тест, алтернативен анализ с Хи квадрат-тест /Д.Сепетлиев, 1980/, odds ratio анализ и 95% доверителен интервал /Г.Ранчов, 2000/ и графичен анализ. Застъпен беше и модел на множествен регресионен анализ с помощта на статистически пакет SPSS.