Здравка Момчева

Тези прости неща

ПИСМО ДО ЕХОТО НА СПОМЕНА Студено огнище в старата къща, помниш ли моя мъртъв род? Тук съм отново, тиха като мишка ­ срамежлива жена-момиче ­ твърде млада и древна. Никой не знае колко дълго ще живея, някой брои моите минути и секунди. Бедна и богата аз съм готова да дам късче от душата си на споменното ехо.

ПРИРОДАТА НА ПРИЯТЕЛИТЕ /На Едмонд и Франсис О’Бренан/ Истинските приятели са монети, изгубени в пепелта. Те никога не блестят в шумно оцветената тълпа. Те шепнат думи като кадифени, нежни докосвания... Те идват да смекчат твоя сив и самотен вик. Като приказно съкровище истинските приятели са скрити. Те знаят ­ единственият път е пътя на болката. Те ще дойдат и ти ще бъдеш простен и свободен и бурен като летен дъжд.

АЗ СЪМ ВСЯКА ЖЕНА Всяка жена е Дева Мария, готова да жертва себе си отново, завършваща деня с искряща сребърна сълза, Дева Мария ­ океан от болка. Всяка жена е Мария Магдалена, миеща с коси нозете на своя Бог, плачеща отново след предателската вечеря ­ Мария Магдалена ­ единственият път. Аз съм всяка жена ­ грешна и свята. Непредсказуем огън, неочакван дъжд. Само аз те очаквам след измамната слава ­ единствената жена ­ отново и отново...

ОГНЕН ТАНЦ Танцуваща в жаравата жена. Нейният кървав вик е възкръсваща птица Феникс. Нейните горещи червени стъпки са цветя на желанието, ударите на нейното сърце разбуждат света. Първичен ритъм ­ вик от мъка ­ разрязва жестоко черните одежди на ветровитата нощ. Една огнена жена, горяща за своето утре ­ разцъфнала магия за прераждане и борба.