1.1.
аз отидох отвъд границата на любенето
необосновано и безпричинно
на хиляди километри време
погледнах към иконите
(които не спят)
през прозореца ти към бъдещето
тунелът на времето изсмука очите ми
изплю ги в епицентъра на смисъла:
видях любовника и превъплъщението му:
по иконите род след род
и сезон след сезон в колелото на живота:
аз и философът лежим в един ковчег
а над нас сини очи и черни коси
над нас
1.2.
твоят солипсизъм
погълна моята материя
по руски – планово и с водка
щом не ме преживяваш
навътре по спиралата
не съществувам – даже да си тананикам
- ego – аз -
пясъкът който изтича
по тялото ти към небитието
в редицата несподелени жени
от другата страна на ябълката
“Преди Великият световен имперски чистач
да е избърсал с Тъжен парцал соковете от сърцето ми...”
Джак Керуак
1.3.
ах
Битието ме сряза надве
при последния любовен поход
Времето изтече през ушите ми
във фекалиите на ежедневието
наречено с чувство за хумор
живот
кой ще уволни световния чистач
- момче за всичко по Буковски
което спи на тоалетната чиния
и бърше от крилете ми
атоми любов
1.4.
пророкът каза:
всички ходят при философа
за да поискат нещо
поетесата реши
да влезе в матрицата
но матрицата се разпадна
пророкът каза:
защото поетесата е различна
и поиска в с и ч к о
