Наръчник на агитатора II

В края на юли и началото на август в съответствие с традиционната лятна новинарска липса се роди нов хит – българското издателство “Жар птица” пуснало на “Славейков” “Моята борба” на Адолф Хитлер. Поредният “антидемократичен” протуберанс, естествено, бе буря в чаша вода и отшумя: и издателят невинен, и демокрацията налице, невредима, а рекламата добре дошла. Какво обаче остава под повърхността?

Авторът на предговора проф. Милен Семков казва: “Маркс, Ленин и Сталин подбуждаха към класова омраза, която засягаше съдбата на много повече милиони жители на планетата, но продължават да се издават свободно и в България, и по света”. Разбира се, зад подобно мнение заставам и аз – че трябва да правим разлика между документи и пропаганда чрез тези документи. Това обаче явно не се разбира днес, както преди десетина (петдесетина) години, защото българският (и не само) пазар е зарит със съчинения, които пряко пропагандират антисемитизъм и расизъм и които никой не подлага на преследване.

“Моята борба” е ценен исторически документ, който се издава в милионни тиражи по света от 1925 г. насам, когато се появява за първи път. Наравно с “Учението на фашизма” на Б. Мусолини (В. Търново, 1994) книгата подготвя теоретическата основа на националсоциализма. И Т.Н., както казваше К. Вонегът.

Днес липсата на информация и тълкуване на законите ни вкарва в възрожденския калъп да (пре)откриваме политическите –изми. И когато пишмантълкувателите започнат да придърпват чергата прекалено към себе си с геополитически мотиви, започвам да се оглеждам (не за “Калашник”, естествено, за него си има хора). Вероятно авторът на безобразния предговор на “Учението на фашизма” Христо Христов (Юлиан Август) от 1994 г. и проф. М. Семков със своя доста добър уводен текст към “Моята борба” на А. Хитлер от 2001 г. не съзнават рефлекса на глобалните адекватности (защото те наистина съществуват) или добре ги осъзнават, застраховайки се със уговорки от типа, че “изданието има познавателна цел и не преследва политически внушения”, но мисля си, че нямаме време в цивилизована Европа да се връщаме към епохата на Латиноамеканските преврати (нищо, че в много отношения Балканите бият Латиноамериканските хунти). Нямаме право – току-що излезли от Мрака, да ни рисуват картинки от Рая или да ни тласкат към друг Мрак. И едно съвсем (не) странично наблюдение: голяма част от публикуваната литература с характера на гореизброените две книги в България се издава от организации и свързани с тях издателства с консервативно-монархически характер. Това не би имало значение, ако книгите на тези автори бяха оставени да “битуват” самостоятелно. Тогава нямаше да се тревожим, че хората ще “станат фашисти”; ще вярват повече на Мусолини: “Сега фашизмът има вече в света универсалността на всички учения, които, осъществявайки се, представят един момент в историята на човешкия дух”. Макар че какво е “един момент”?

Владимир ШУМЕЛОВ