Анелия Скримова

ДУПКИ ОТ ПЕРГЕЛ

стихове

© Анелия Скримова, автор © Димитър Димов, превод © Бисер Босилин, фотограф © Издателство “ПАН-ВТ”, 2000

ПЪТ КЪМ ИСТИНАТА

Докосваш моите сънища със устни,

изтръпнали от истини неказани

и бързаш, сякаш можем да изпуснем

съдбата, за която сме белязани.

Не казвай, че напразно съм сънувала –

не искам пак да бъда безполезна!

За всеки сън си има и тълкуване,

но истината...…по средата чезне.

Тогава не докосвай мойте сънища

със тия устни, тръпнещи от страх!

Към истината има много пътища

и устните ми са един от тях.

РАВНОВЕСИЕ

Снегът запълва

стъпките на котките,

доказвайки ми

за пореден път,

че празнините в мен

са необосновани,

че не на място пада

това, което трябва

да запълни пустотата ми.

Ще тегля права линия.

И тя ще означава

взаимното проникване

на пълното и празното,

когато сняг затрупва

стъпките на котките.

ДУПКИ ОТ ПЕРГЕЛ

Слана попари острия пергел,

с който се опитвах да чертая

сапунени мехурчета по бузите

на каменните хора.

Безшумно стана.

С лекота отнета бе ми

тази свръхестествена способност.

Следи от дупките пергелеви

останаха по бузите на хората

в комичен опит за сапуненост.

А можех да наивнича

в търсене на точката допирна

с точните науки.

Божествено е, че окръжност няма!

УСТРЕМ

Излитам с криле

от бодливата тел на морала,

с който не станахме идентични,

защото аз още мечтая

да опитомявам слънца,

да пускам зверове от клетките,

да се храня с роса от рехави горски паяжини...…

Докато правя от тъмното своя звезда,

за да има за какво да се хвана.

Анелия Скримова ДУПКИ ОТ ПЕРГЕЛ стихове	*© Анелия Скримова, автор © Димитър Димов, превод © Бисер Босилин, фотограф © Издателство “ПАН-ВТ”, 2000*
ПЪТ КЪМ ИСТИНАТА Докосваш моите сънища със устни, изтръпнали от истини неказани и бързаш, сякаш можем да изпуснем съдбата, за която сме белязани. Не казвай, че напразно съм сънувала – не искам пак да бъда безполезна! За всеки сън си има и тълкуване, но истината...…по средата чезне. Тогава не докосвай мойте сънища със тия устни, тръпнещи от страх! Към истината има много пътища и устните ми са един от тях.	РАВНОВЕСИЕ Снегът запълва стъпките на котките, доказвайки ми за пореден път, че празнините в мен са необосновани, че не на място пада това, което трябва да запълни пустотата ми. Ще тегля права линия. И тя ще означава взаимното проникване на пълното и празното, когато сняг затрупва стъпките на котките.
ДУПКИ ОТ ПЕРГЕЛ Слана попари острия пергел, с който се опитвах да чертая сапунени мехурчета по бузите на каменните хора. Безшумно стана. С лекота отнета бе ми тази свръхестествена способност. Следи от дупките пергелеви останаха по бузите на хората в комичен опит за сапуненост. А можех да наивнича в търсене на точката допирна с точните науки. Божествено е, че окръжност няма!	УСТРЕМ Излитам с криле от бодливата тел на морала, с който не станахме идентични, защото аз още мечтая да опитомявам слънца, да пускам зверове от клетките, да се храня с роса от рехави горски паяжини...… Докато правя от тъмното своя звезда, за да има за какво да се хвана.