Ролан Барт, “Camera lucida. Записки за фотографията”, изд. Агата-А”, С., 2001. Превод от френски Тереза Михайлова;  под общата редакция на Красимир Мирчев.

Последната книга на Ролан Барт излиза на български 21 години след неговата нелепа смърт в перфектна полиграфическа одежда на “Агата-А”. В случая хуманитаристът изгражда критическите си епистеми в жанра на палинодията; чрез своята “фотографология” той търси диферанса между субективността и науката, като налага персонализма във фотографията като практика на “абсолютната частност”. Тази изключително лична книга не запълва просто една културологична ниша в търсенията на автора; писана в края на 70-те години, когато визиите на постмодернизма се “заиграха” вповече, тя се опитва ни върне към тайнството да “видим” “любимите покойници” от собствената ни биография като конститутивни наративи на желанието. Може би затова “мекият” структуралист Барт отстъпва пред предвечните въпроси на Битието и сваля интелектуалните маски, за да блесне пред нас Човека... “Camera lucida” – “записки за фотографията”, писани преди смъртта.