|
Забравиш ли за времето - отлита... Във вечният Всемир. И без следа остават миговете. Уморена пак търси пристан моята душа. Следи от раните ми във сърцето /да - там са, но вече не болят!/ И бяла роза с мирис на Любов на тяхно място пак е разцъфтяла. |
|
със мене полети в небето синьо във простора, където само смелите орли кръжат, но не и хора! Ела, и песента ми чуй, а с нея пролетта пусни в сърцето си и нека то говори! Ела, ти щастието с мене сподели! Душата пее и лети... А вятърът след мен крещи: "Върни се! Всичко туй е мое!" |
към начало |
|
ще те погаля, ще ти пожелая "Лека нощ!" И после бързо, тихо ще си ида... На сутринта, подвластен на съня, ще ме потърсиш. В капките роса, върху листата, във утринната хлад, във изгрева ще ме откриваш! Гласа ми в шепота на бриза ще долавяш! Аз близо съм - след вятъра тръгни и питай слънцето - за мен ще ти говори! Сълзите си с росата ти ще смесиш... Открий ме - аз ще ги изтрия! |
|
|
Остани - шепнат твоите устни! Остани - само днес и сега! Остани - страст и болка в словата се вплитат. Остани - като стон на душата звучи. Липсваш ми - ти и твоите ласки! Липсваш ми - нежността на твойте ръце. Липсваш ми - бих останала още и още!... Липсваш ми - но после душата боли! Утре - ще се видим отново. Утре - пак ще бъдем сами. Утре - смях и надежди ще има. Утре - може пак да се разделим! Любов ли е това или...? Не искам пак да ме боли! Нека е любов, но без раздяла! Нелюбов да е, но без тъга! |
|
към начало |
ДУЕТ - Искам сега да те галя навсякъде... -...и да целувам...целия теб. - Искам да плувам в очите ти... -...и да докосна сърцето ти... - Искам да целувам твоите устни... -...и да омагьосам душата ти! - Искам да галя косите ти... -...и да потъна цялата в теб! Искам да чувам твойто:"Обичам те!" и да ме топлят ръцете ти тръпнещи! Искам да вярвам на твойто:"Обичам те!" макар и да знам - не е истина. - Искам те цялата - тук и сега! И да си истинска, моя - поне тази вечер! Искам да вярвам и аз във това, макар и да знам - няма вечност! |
|
Обичам ласките ти, но... Само това не ми стига! Там - сред морето от хора - Аз искам да плувам! Виждам своето бъдеще... Искам сама да се боря! Може дори да успея!... Ето това е мечтата ми. Силна съм само Ако вярвам във себе си. Мисля за утре, А там теб те няма! |
към начало |
|
Как искам като птица да се рея във небето... До слънцето да се докосна искам, без да ме опари... В полето, сред тревите искам цвете да съм и със вятъра да си говоря... Искам да съм лято аз или пък пролет... Дете да съм, усмивка, песен, сълза или дъждовен облак... Искам да съм планина, застинала във Вечността... Но най-добре да съм самата Вечност! Не искам много - просто искам ВСИЧКО! |
|
|
На дъщеря ми Златна пара се търкулна в небето... Лунна сълза се отронва...и ето: Малка плачеща принцеса - дете на рая - сърцето ми защо омая?! Вълшебна приказка с коси копринени, Принцесо приказна, сълзи от бисери във лунна нощ ти не рони! Смехът ти искам да звъни! Душата ти е тъй добра. Сърцето ми със плач не наранявай! С усмивката си всички ти дарявай! С крачета боси по тревата тичаш. Ръце разперила... О, знам, че ме обичаш! Лицето ти щастливо пак сияе и слънцето в косите ти играе! Вълшебна принцеса... Мило мое, палаво дете, чародейка любима със златно сърце! |
към начало |
|
към начало |
Шарена бъклица с вино подай ми. В чашата пръстена бързо налей ми. Вино да пием, че хора са казали: "In vino veritas", и са зарязали къщната работа, полските ниви, трудните пътища, горите трънливи... За виното-мислите свои са дали. За жълти стотинки-душата продали. Времето врявата трудно прощава. Трудът, а не виното, се награждава. Виното в бъклици с бронз затворете, умът и душата на място върнете! Шарена бъклица с вино подай ми. В чашата пръстена бързо налей ми. Вино да пием, че хора са казали: "In vino veritas!" И сами се наказали! |
|
Звездите са студени маски. Морето спъва те с вълни. Потъвам в океан от ласки всред нежните треви на пролетта. Вълшебен е светът! Вълшебница съм аз! И знам - ако поискам - мога всичко да ти дам! Но после - в миг подвластна на Сатурн и Марс - ще срутя всичко, направено от мен или от друг! И ще започна отначало!... |
към начало |
|
Време и безкрайност се преплитат, образи-картини в мен прелитат... Слънцето от изток все изгрява- залязва в запада...Заглъхва врява... Колиба тясна с дим над нея и пак прекрасна е-там аз живея. Но зла съдбо ме вън прокуди- омраза, завист в мен пробуди. Вървя по урвите-самотна, тъжна... Животът тежък е и ми омръзна с вързоп на гръб и муле да се скитам и няма кой за пътя да попитам... Тревата вехне, сняг прехвръква... Студена зима! Вече мръква... Сама със мулето във планината и мрак и студ е във душата! Прелита времето...С годините тъй бързо сменят се сезоните. И веч е знойно лято в планината. Години много - далеч от пустотата. Градче планинско, но без дим на къщите от ни един комин. Димът - от пушки и гранати /нали светът от туй си пати!/ Не е война, но буйна кръв кипи в сърцата млади, индиански. Спокоен кът - площадче тясно, каубойски бар, "SLATERIA" отдясно. Деца играят с камъчета малки... До урвата - ограда от зелени палки. Вървя на юг по улицата пуста завой надясно - ето го и моста... На километри много - все по този път далеч, далеч назад остава и градът... На митницата чакат жълт автомобил и камион един - по работа тук бил. Бразилски номер. Мургав, мустакат шофьор, календар, накичен в снимки трикольор, хладилник с бира и със шоколад, отвориш ли го - в кабината от него лъха хлад. И пак на път - на север покрай планината. Но тук се уморих - омръзна ми играта! |
|
|
Магьоснице, с очи зелени, прегърнала си всички нас, забравили, че в наште вени тече вълшебен Божи еликсир. Забравени със Бога чудеса, пред мене днес отново се откриват... И вятър вя, и птичка пя, тревата даже ми говори! Вълшебна приказка е този свят - дървета, храсти ... всичко я разказва! Магьоснице, на твоят занаят, хвани ме за ръка и научи ме! |
|
към начало |
ФЕНИКС Да възкръснеш като Феникс от пепелта... Да усетиш Живота - течащ във вените ти... Колко малко е всичко това и колко скъпо струва понякога! От руините на сринатия свят изравям истина и късче бъдеще... Посявам семенце във мъртвата земя, за да поникне то и да ме има! Дали отново Фениксът ще изгори от собствения огън с гняв запален? Дали Животът ще се възроди от мъртвата земя с любов запазен?! |
|
Нека красивите, нежни жени романтика виждат в небето! Нека мъжете им свалят звезди и нашепват стихове за морето! Нека силните, властни жени романтика търсят в числата! Мъжете им карат скъпи коли и следват ги смело в играта. Искам звездите от твойте очи! А тези в небето - нека си греят! Стихове сплитам от лунни лъчи... За коли - другите нека мечтаят! Искам да тръгна със теб по света да дирим романтиката и мечтите. Ако поискаш, ще те заведа да плуваш в морето ми от маргарити |
към начало |
|
1002 ПРИКАЗКА ЗА ПЕПЕЛЯШКА Покани ме на моден бал съседката, че вкъщи съм седяла все със плетката, да видя лукс, мъже богати, тоалети, а не да зяпам само старите тапети. Почудих се какво да отговоря - дали аз да склоня или да споря?! Реших да се измъкна тънко, намеквайки за старите си дънки... Предложи ми обаче свойте дрешки, че даже и бижута - да не стават смешки. Облече ме кат' първа светска дама. Със грим ме изрисува - грешка няма! Завлече ме набързо при фризьорката - косата ми ще боядисва фантазьорката! Поисках на шега на цвят да е зелена, а тя - сериозна - "Не!" Не ми подхождала на тена! Съседката говори, все намила - за мъж богат била съм се родила!... Смешно ми е - с дънки съм си Пепеляшка, пък тръгвам светски лъв да стрелям с прашка! И тъй, съседката превърна ме във мацка /там все ще се намери кой фасона ми да смачка/. Поръча тя за бала специална лимузина. Въздъхнах - две в кола за десетима!!! Кому е нужно туй разточителство... Но кой ли слуша мойто поръчителство?! Към бала ще летиме като волни птички, а вкъщи ще останат старите ни брички. На тръгване си взех парче от стария тапет да ми напомня да се върна точно в пет. И своята жилетка взех - да топли раменете, че нощем хладно става даже лете. * * * Във залата огромна кой от кой все шик жени, мъже от сой... /Дали се вижда скромната ми биография на лъскавата обща фотография?.../ Я гледай - в ъгъла една огромна лелка с якичка от визон или пък белка, без вилица, с ръка тъй зверски лапа парчета мазна торта - нищо че се цапа! * * * Оглеждам се да видя моя "приц" дошъл от Мюнхен или Линц. На помощ бързо се притичват домакините. Извеждат ме на въздух във градините. И там ме запознават с господин, във фрак, приличащ на пингвин. Присвил очи ме дебне той през очилата. Ох, ясно! Дай да почваме играта... Не бил от Мюнхен, ами от България. Парите си спечелил на лотария. Изкарал после курс задочен, бърз и почнал печелившия си бизнес. Омайвах го до полунощ комай, а после ме омайва той... /Хм, успя все пак съседката - забравих тази нощ за плетката!/ Навън се зазори и стана пет в джоба прошумоли стария тапет. Набързо уговорихме си с "принца" среща за после в скромното кафе отсреща. Потърсих в оредялата тълпа съседката.... Намерих я заспала във беседката. С такси закарах я у тях да си почине и аз реших да спя - дано ми мине... * * * Сега живеем заедно със моя "принц", но не във Мюнхен, нито в Линц. Той кара малко, старичко Пежо и казва си се просто Пешо. Харесва ни да бродим заедно във планините или пък риба да ловим в реките. Най-обичаме картофките със биричка, неделните почивки в селската ни виличка! |
|
|
Аз бях велик магьосник и смело влизах със стихиите във бой, сразявах ги, с гнева си ги изпепелявах, побеждавах ги и бях за хората герой! Аз бях прочут гадател в звездите взирах се и търсех знак. С пророчествата си спасявах аз владетели, но свойта власт с тях не делях! Аз бях... сега съм вятърът, шептящ в гората, сега съм пясъкът стенещ под краката, сега съм...Аз - оная - Живата дори в скръбта Надежда! |
|
|
към начало |
С пълни шепи гребеш от нищото докато реалността се срути върху теб и те погребе под отломките си. После ровиш с ръце изранени сам самотата си да изгребеш... Пази се от проблясващи очи! Пази се от усмивки чаровни! Пази се от приятелски подадени ръце! Пази се от себе си дори!... И някой ден - след дълго, дълго ровене, с нокти изпочупени, с разплакани очи, ще видиш лъч светлина. Ще видиш синьото небе. Ще видиш слънцето - дори ще го докоснеш! |
|
когато съдбата обстрелва те! Не се предавай, когато сърцето се свива от болка! Не се предавай, дори когато вече си загубил! Не се предавай, докрай продължавай борбата! |
към начало |
|
Нетипичен, Нехарактерен, Нестандартен. Незнайно откъде се взе. Нещастието ми с Недействие помете. Ненавистта ми към самата мен Нетърпеливо отстрани. И Недоверието ми изтри. Не знам дали си Нечовек, но знам, че струваш повече от 100 човеци!!! |
|
|
Тя е умората от суетата, тя е отровата на самотата, тя е кристално чистата сълза, тя е светлината в твоята съдба... Във омагьосващият слънчев ден се взирам, за да разгадая мрачния си нощен сън и да позная истината в настъпващото дневно лицемерие... Завивам се със облак нежна самота. Душата си от злото да запазя. Светлината си в сърцето, за да съхраня затварям очи и се моля... Тя е уморената суета тя е спокойната самота тя е щастливата ми сълза тя е моята свобода! |
|
|
към начало |
ПЕТ – МИНУТНО Искам да те имам всеки ден поне за пет минути! Ако си някъде далеч - в летен дъжд се превърни! С изкрящи капчици изтрий солените следи от моето лице! На устните ми парят задъхани, забравени и забранени думи... Не мога да ги кажа... Затуй - със своето сърце във моето ги прочети и после мой бъди, поне за пет минути! |
|
1. Вървиш през тъмната гора по старата пътека обрасла със треви и тръни. Вървиш уверено напред над теб - през пелената на зелените листа те води пълнолунието. 2. Вървиш и стъпките ти яростно кънтят във тишината. Вървиш... На нощна птица крясъкът те спира: "Въртиш се в кръг!" - крещи и тишината. Но тръгваш пак - уверено и смело Вървиш... Дали във кръг или това е просто кръговрата на живота... |
към начало |
|
В гората полека се спуска нощта промъква се бавно с нежна нега... Засвири щуреца приспивната песен за звездите, луната и твойто сърце... Виж - над спокойните нощни полета Питър Пан на комета лети... Двете мечки - съзвездия стари - си мечтаят на глас за зимни цветя... Близнаци се карат за слънцето бяло, а малката фея игриво се смее на облаче пухкаво, луната закрило... Приказна нощ е, но хайде, заспи! В съня ти те чака магия! Денят ти ще бъде с дъх на липи и чудесата сами ще те открият! |
|
|
Всъщност ти знаеш ли колко съм хубава?! Колко са нежни ръцете ми и тъжно сърцето ми... Всъщност защо да оставям за утре днешните задължения днешните чувства и "важните" си творения?! Всъщност къде да намеря мечти най-важните думи най-силната вяра и с обич от теб да ги скрия?! Всъщност как да остана сама изпълнена с мойта любов изпълнена с твойта любов и очакваща свобода |
|
|
към начало |
1. Разочаровай ме, за да забравя цвета на твоите очи и хитрата усмивка, коварната ти мисъл, измамния успех... Разочаровай ме - ще спра да мисля, обещавам, все за теб! Ще те забравя, може би... Но...искам ли?! 2. Разбираш ли - аз много искам да съм с теб. Но мога ли да си го позволя? Мога ли да ти го поволя? Разбираш ли - човешката ти дума аз ценя. Но мога ли да ти се доверя и същата монета да ти върна? Разбираш ли - обичам те, приятелю, така. Не мога да те променя. Не искам да те променя! А трябва!... |
|
Ако живея живот като на кино, то нека филмът поне да е екшън, а не скучновата мелодрама! Ако обичам някого страстно, то нека той да е истински, а не сива сянка на минало! Ако съм тръгнала пак нанякъде, то нека вървя все напред, без да спирам на кръстопътища! Ако търся все още съкровище, то нека само ме намери, без да пита дали съм готова! |
към начало |
|
Да те превърна ли в Мечта?... За мене тъй желана и прекрасна И на звездите да те подаря Преди в Зората бавно да угаснат... Да те превърна ли в Мечта?... И тя за мене само да живее... Ще я подхранвам нежно с Любовта И ще рискувам тъй да те загубя... Да те превърна ли в Мечта?... Или в килера да те скрия, Или да те захвърля на света, А себе си със самотата да завия... |
|
|
Като пясък изтичаш през пръстите... Ах, как искам сега да завали... Мокрият пясък тежи като камък... Но...не може все да вали... Като вятър разроши косите ми... Разпиля ги и пак отлетя... Дори не погледна сълзите в очите ми! Изсуши ги. Как ли?! И сам не разбра... Трябва да има някъде здрава гранитна стена, която да спира неспокойният вятър! Бих поседяла с теб на върха... Но за кратко- само за няколкостотин лета! |
|
|
към начало |
ВЪПРОСИ 1. Там някъде - всред купчината счупени стъкла - отломки на невидимото щастие - проблясва диамант. Дали ще го откриеш ти?! И можеш ли светът ми да сглобиш? 2.Ако срещнеш случайно сега своята тъй наречена съдба, ще я оставиш ли да продължи така по пътя си съвсем сама? |
