Site hosted by Angelfire.com: Build your free website today!

Строителни войски - about us



 

Строителните войски в своята 76 годишна история са се утвърдили като най - голямата и най - силна национална строителна организация в България. Хилядите строителни обекти, представляващи основата на националната инфраструктура, изградени с високо качество и с отлична организация на строителния процес, са гаранцията за нашия успех и авторитет. Хиляди километри магистрали, железопътни линии, водопроводи, мостове, тунели, летища, заводи, електроцентрали, административни и представителни сгради са резултат от интелектуалния и физическия труд на хиляди наши инженери, строители и специалисти.
Високият професионализъм, отличното качество, стройната организация и съкратените срокове за изграждане на обектите, както и собствените ни бази и заводи за производство на строителни елементи, ни правят неоспорими лидери на търговете и често проектите ни се възлагат чрез директно договаряне. Нашата организация е единствената в България (и една от малкото в целия свят), която има собствени професионално - образователни единици за обучение на специалисти от всички нива: Висше инженерно строително училище, Средно строително училище за строителни техници, учебни центрове за обучение по 36 различни строителни и механо специалисти.
От мразовития север в Русия до знойния далечен юг на Африка ние непрекъснато утвърждаваме нашите качества и способности на отлични строители, за да стане нашата организация еталон за най - доброто в строителството в света.

------------------------
Дата е 24.03.1999 година
------------------------
Агонията на Строителни войски започва!

МВФ с валутния борд у нас наложи нов Ньойски диктат за орязване на българската войска. След две години недомлъвки правителството на Костов най - после призна, че царят е гол чрез военната доктрина. Имаме пари само за 45 хилядна армия и нито грош за момчетата трудоваци. Строителни, Транспортни войски и тези на КПД остават в миналото. На делото на Стамболийски, който преди 79 години създаде Трудовата повинност и възроди България след втората национална катастрофа, се слага кръст. Историята се повтаря само в по - лоши варианти.
Редно е обаче да признаем, че и Ньой, и борда си го докарахме сами. Никой не ни е крив, че през 1914 година се вързахме с германците срещу съседите си, а не с Антантата. Сега пък, след седем години имитация на реформа, държавата ни фалира и, щем не щем, се впрегнахме в борда на МВФ. И всеки следващ транш ни напомня, че пренебрегнем ли поуките от историята ни, плащаме двойна цена.
С договор от 27 Ноември 1919 година победителите в Първата световна война налагат армията ни да се свие до 20 000 души, 10 000 жандармерия и 3 000 погранична стража. Забранява ни се освен това да имаме наборна армия, войската става наемна, но доброволци за 12 годишна договорна служба трудно се намират въпреки високата безработица и следователнната мизерия. И тогава премиер-министърът Александър Стамболийски намира гениален изход от ситуацията. През 1920 година той създава Трудовата повинност и под прикритието на задължителния младежки труд всъщност спасява наборната ни войска. 17 години по - късно, на 31 юли 1938 година, съседните ни държави се съгласуват да я легализират.
Законът за Трудовата повинност се приема изключително драматично в парламента. Проектът е внесен за обсъждане на първо четене на петото заседание на 29-ото обикновено Народно събрание на 24 април 1920 година. Второто и третото четене стават на 27 и 28 май с.г. След бурни дебати, по време на които Стамболийски взема думата 96 пъти, а дясната му ръка Райко Даскалов - 18 пъти, законът е гласуван с пълно единодушие. На 5 юни с.г. документът е утвърден с указ No 60, а на 14 юни - указът и законът са публикувани в брой 56 на "Държавен вестник"."Това е най - великият законопроект замислен от кой да е парламент. Аз се гордея, че малка България е инициаторът му. Задължителната трудова повинност е най - великото дело, което ние сме предприели, за да извадим и спасим Отечеството ни от ужасното икономическо положение, финансово банкрутство и национална деморализация", казва Стамболийски година по - късно.

Запомнете го това - Трудовата повинност ще бъде една необходимост за бъдещото общество, за поправяне на забатачените финанси, за подготовляването на младежите към труд. Защото казах ви: днешното общество страда от паразитизъм. Ако всички могат да изкарат прехраната си, скъпотията лесно може да се премахне. Пътят за това е само в Трудовата повинност.
Из Изклюлителното слово на Александър Стамболийски при гласуването на Проектозакона за Трудовата повинност на 27 май 1920 година.

За главен директор на трудовашката армия на 23 юни 1920 година е назначен кавалерът на орден за храброст от войните о.з. генерал-майор Иван Русев. На 21 май 1921 година той е сменен от цивилния Христо Стоянов. По негово време трудовата повинност е призната от Международното бюро по труда в Женева. До преврата на 9 юни 1923 година, само за 4 месеца, трудовашката армия ръководи Стоил Стефанов. От 1 юли с.г. Трудовата повинност отново командва лавалер на орден за храброст, о.з. генерал-майор Георги Стойнов. Деветосептемврийският преврат от 1944 годиназаварва като директор на трудоваците генерал-майор Константин Аврамов. Благодарение на неговоя войнски авторитет не се стига до кръвопролития при предаването на властта на правителството на Отечествения фронт в Главната дирекция на Трудовата повинност. От 1949 до 1951 година трудоваците поема полковник Ангел Цанев, който по - късно оглавява МВР и стига до чин генерал-полковник. 10 ноември 1989 година заварва начело на Строителни войски генерал-полковник Васил Василев. Той предава поста през февруари 1993 година на генерал-майор Радослав Пешлеевски, който бе освободен от президента Петър Стоянов през миналото лято и пратен в запас в края на 1998 година. Последния началник на ГУСВ, който ще свие знамената на трудоваците, е полковник Георги Папазов.

До 2003 година той ще доизкара договорите на ГУСВ.
От 20 февруари 1921 година до началото на пролетта с.г. са свикани 15 643 трудоваци от първия набор. Само за няколко месеца трудовашката армия поправя 815 километра пътища, построява 34 километра железопътни линии, десетки мостове и трудовашки чешми. Трудоваците засаждат стотици хиляди фиданки в цялата страна, след като уреждат четири разсадника и едно горско стопанство.
Трудовашките набори се броят с безработицата през 1920 - 1921 година и през 1934 година. Трудоваците строят карабоазката дига, която озъптява Дунава и спасява от наводнения низината между Искър и Вит. Тяхно дело е престанището във Василико. Пресушават Бургаското и Мандренското блато с пари на фондация "Рокфелер" и спират маларията, бич за приморския регион по онова време. През 1939 година спасяват населението на Севлиево от голямото наводнение на река Росица. Трудовите войски построяват Подбалканската железопътна линия в участъка Макоцево - Долни Камарци. Тогавашните специалисти оценяват това като строителен подвиг, който бил сравним с изграждането на Симплонския тунел в Алпите. Трудоваци пробиват Козница, най - дългия железопътен тунел на Балканите.
През 1940 година над 15 000 трудоваци спасяват изоставената реколта в Южна Добруджа, засяват с нови посеви полята, настаняват по села и градове българските изселници от Северна Добруджа. Три години по - късно над 3 500 трудоваци са изпратени в Македония и Беломорието не като окупатори, а като строители в старите български земи. След 1945 година Главно управление на Трудовата повинност (ГУТП) поема националната програма за ходромелиорация на България. Трудоваци построяват 12-те най - големи язовира у нас. До края на 1958 година речните диги стават 220 километра. Маларията край Дунава е победена. През 50-те години ГУТП спасява Добруджа от сушата, като изгражда 200 километра напоителни системи. Всички крупни заводи и комбинати у нас, които бяха гордостта на Живкова България, са строени с участието на трудоваците - от "Нефтохим" Бургас до АЕЦ "Козлодуй" и оръжейните заводи. С марката на ГУСВ са най - важните ни пътни магистрали. Трудоваци са вдигали Дунав-мост. Тяхно дело са "Шатрата" в Правец и НДК в София.
Последните 5 години - ерата "Пешлеевски", ГУСВ ще се помни със:
- 7-месечния акорд през 1994 година за който бе завършен най - модерният на Дунав фериботен комплекс Оряхово - Бекет.
- зимната епопея "Джерман - Скакавица" през 1995 година - деривацията, която напои София, след като язовир "Искър" бе пресъхнал.
- блозо 1000 апартамента за уморените съветски войници в Русия и Украйна в градовете Староконстантинов, Каменка, Ростов на Дон, Зерноград и Москва.
- с марката СВ е гигантският мост на река Лимпопо между Зимбабве и ЮАР.
За награда генерал Радослав Пешлеевски първо бе обвинен за руски шпионин, после нарочен за най - големия оборджия на ГУСВ и накрая уволнен. С отстраняването му Строителни войски всъщност започна тяхната агония. Битката Пешлеевски - Бакърджиев бе неравна. Наследникът на последния генерал в ГУСВ полковник Папазов в следващите 3 години ще остане по неволя в трудовашките анали като ликвидатор на делото на Стамболийски.
За останалото ще мисли шефът на Генщаба генерал-полковник Михо Михов, който ще прибере трудоваците в редовете на бъдещата ни малка, но боеспособна армия.

В момента Строителни войски наброяват 10 000 души, от които 1000 офицери, около 5000 бойци, и 4000 цивилни майстори. Те са разпределени в 8 бригади в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. ГУСВ разполага с над 100 багера, 50 булдозера, 95 автобеносмесителя, 275 самосвала, 295 камиона, над 90 крана, още толкова влекача, 60 автобуса. Сградният фонд на ГУСВ е за стотици милярди лева.