Ако някой още не е разбрал аз съм студент в безспорно най-доброто икономическо висше учебно заведение в България Стопанска Академия "Димитър Апостолов Ценов" гр. Свищов. Харесвам много специалността си ("Финанси и кредит"), както и икономическата наука като цяло и с мисълта, че след време ще работя евентуално в тази сфера ще ви представя основата на икономическата теория и финансите като неразделна част от нея. И така ...
Обществото е изключително сложно динамично образувание с безкраен брой параметри и връзки. Те формират редица системи- технологична, социална, икономическа, духовна и др. Свързващо звено между тях е човекът с неговите потребности и дейност. Икономика? Хм... По природа животът на хората е белязан с икономическата
необходимост. Това е обяснението на библейското проклятие те да живеят с "пот на чело", постоянно да
осигуряват материалните и финансовите условия на своето съществуване. По тази причина икономиката е
основа на равитието на обществото. Тя спада към нещата, с които хората непрекъснато се сблъскват, но не
могат цялостно да дефинират, понеже ги сващат само от страната, която познават. За фермера икомомиката е
производство, за търговеца- покупко - продажби. Счетоводителят ще ви каже, че това са приходи
, разходи, данъци, печалби и пр. Според предприемача това е изкуството да се правят пари. За някои икомомиката
е труд, безработица, инфлация, задлъжнялост и т.н. Емпиричното схващане на икономиката напомня анекдота за
слона, попаднал в село на слепци. Докосналият крака му рекъл: слонът е стълб; този, който напипал корема му, сметнал, че слонът е кълбо; попадналият на хобота му бил убеден, че става въпрос за нещо като дебело въже и
т.н. Така е и c икономиката.
От етимологична гледна точка понятието икономика (от гр.oikonimike) е съчетание на
думите oikos - дом и nomos - закон, и означава изкуство да се управлява дом. Българският еквивалент е
понятието стопанство. Оттам и Стопанска академия ще рече- Академия по икономика, а Университет за
национално и световно стопанство ще рече- Университет за национална и световна икономика.
От гледна
точка на същностната й идентификация, икономиката може да се определи като специфична система на
поведение на хората, свързана с минимизирането на оскъдни ресурси (на разходи) и максимизирането на
очaквани ефекти, възоснова на избор между различни алтернативи, както и с присвояването на ресурсите и
ефектите.
От гледна точка на нейния обхват, икономиката е съвкупност от всички области на човешката
дейност, където са налице отношенията "влагане на ресурси- получаване резултати-присвояване на ефекти".
Финансите (като особена форма на взаимоотношения между държавата и нейните
граждани) са възникнали и функционирали успоредно с възникванeто и функционирането на държавата. Самото
понятие обаче възниква едва през средните векове, т.е. финансите са съществували векове и хилядолетия без да
бъдат дефинирани като такива. Според някои икономисти думата финанси произлиза от древнолатинския
глагол finis или finare, а според други- от средновековното съществително от латински произход
financia. Глаголът finis или finare е озаначавал край, финал, т.е. приключване на нещо и по-конкретно
приключване на парични сделки и операции. Думата financia е изразявала парично плащане или по-точно
задължително и на определен падеж парично плащане. Следователно етимологията на думата финанси е
свързана с парични сделки, парични операции, парични плащания, т.е. боравене с пари. Любопитно е, че
понятието финанси през Средновековието (XVIвек) е означавало измама, хитрост и зли помисли. Под финанси
се е разбирало лихварство, спекула, мошеничество или просто парична измама. Следователно в най-общ
аспект, финансите могат да се дефинират като форма и израз на движение на парични потоци, като
осъществяване на парични постъпления (приходи) и извършване на парични разходи и тяхното рационално и
ефективно балансиране. Те са наука за управление на фискалните (от държавния бюджет) и нефискалните (от
недържавните институции- предприятия, организации) парични средства и отношения.
Финансовата политика
на държавата, респективно паричната политика на нейната Централна банка и финансово-бюджетната
политика на правителството, осъществявана посредством Министерството на финансите играят решаваща
роля в съвременното пазарно стопанство. Главна цел на общата финансова политика на държавата е
динамизиране и повишаване ефективността на икономиката, като основа за подобряване качеството
(стандарта) на живота на населението.
