Архивните фондове от личен произход представляват исторически създал се комплекс от документи в резултат от живота и дейността на отделни лица или родове. В Габровския държавен архив, един от най-търсените и използвани в страната, се съхраняват лични фондове на писатели, поети, журналисти, музиканти, зографи, актьори, учители, лекари, адвокати, общественици, самодейци и др., живели и творили на територията на днешната Габровска област.
Информацията за личностите е обемна и позволява подбор само на някои факти и мисли за тях. Групата от фондове на писатели, поети, журналисти е внушителна. Около 1900 г. в Габровския край са творили писателите Никола Монев, Венетов, Неделчо Бенев, Илия Иванов Черен, Рачо Стоянов и мн. др.
Образцовият учител в Севлиевското педагогическо училище Никола Монев, председател на околийското учителско дружество и на читалище “Развитие”, впоследствие и в управата на Върховния читалищен съюз в София, дейно участва в обществено-политическия живот на родния си град Севлиево. Сътрудничи в сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Другарче” и др. Повечето от неговите стихове и разкази са за деца. Издава стихосбирките “Гъдулка” (1928), “Детски песни”, сборник с разкази “Писма на един ученик” (1938), “Свят” – спомени (1941) и др. Стихотворения и разкази публикува в сп. “Образование”, “Читалище”, “Българска мисъл”, във в. “Съзнание”, “Читалищно слово”, “Кооперативна просвета” и др. Заедно с проф. Христо Николов и Иван Великов е съавтор на буквар за първо отделение и читанка за второ отделение. Редактор е на сп. “Селска младеж” – издание на Министерството на земеделието. Превежда няколко детски книги – “Училище на живота”, “Знаменитото пате Тим”, “Приказки за деца и юноши” и др. В писателската си дейност освен със собственото си име Никола Монев, подписва своите произведения с различни псевдоними, като Н. Стефанчин, Н. Радкин, Н. Златокрилец, Н. М. Дъждец, Н. Даскал Дамаскин, Чичо Пей, Любен Петков.
Никола Антонов прекарал последните години от живота си в с. Върбаново при своята племеница. Завършил педагогическо образование, в атестата на учител в Бургас е посочено, че е много добър възпитател, педагог и изпълнител. Като поет с псевдоним Венетов се появява за първи път на страниците на толстоисткото списание “Възраждане” през 1907 г. Литературното му сътрудничество тук го свързва с приятелски и идейни връзки с редактора на списанието Стефан Андрейчин и други изтъкнати толстоисти. Превежда свободно от руски и други езици. Стихосбирките му се радват на широк кръг почитатели.
Искрено приятелство от юношеските години свързва големия български художник Владимир Димитров-Майстора с поета Венетов. Връстници и съмишленици, те изпитват взаимно чувство на разбиране и уважение. Кореспонденцията, започнала между двамата от 1906 г., прекъсва едва със смъртта на Майстора през 1962 г.
В габровското село Иванковци е роден Неделчо Бенев. Изключително обемно е участието на учителя в обществения живот на Габрово. Дългогодишен член на ръководството на народно читалище “Априлов-Палаузов”, той трескаво работи за дозавършването на библиотечното здание, за откриване на читалня и кино. Заедно с библиотекаря Петър Стоев събира книги, вестници и списания, издавани от габровци, както и всичко писано за Габрово, като създават първия габровски архив с около 1600 експоната. С тях уреждат изложби в библиотечната читалня с портрети и биографични бележки на известни и заслужили габровци. Негова е идеята за създаване на самодеен драматичен читалищен театър. Ентусиазиран артист, председател на Габровския общински театър, Бенев заедно с други самодейци запалва искрата на театралното изкуство. На Габровска сцена се подготвят и изнасят наши и чужди пиеси с участието на артисти като Кръстьо Сарафов и жена му Елена Чехова, Мария Хлебарова и др. Сътрудници на читалищния вестник “Известия”, като помества стихове, разкази, статии и редактира отделни броеве. Член-основател е на Учителския неутрален въздържателен съюз и пръв редактор на детския вестник “Въздържателче”. Писателските му заложби се проявяват в неговите ранни ученически години, но едва в периода на войните (1912-1918), в които участва като подофицер, те избухват и се развиват с пълна сила. От първия си сборник с разкази и приказки “Самотни силуети” (1914) до 1942 г. Бенев отпечатва още 15 детски драми, 2 стихосбирки, 8 книги с разкази, ръководството “Живо езикознание” и сборника с литературни статии “Поглед наоколо”, посветен на писателя Илия Иванов – Черен. Огромна е неговата събирателска и редакторска дейност по издаване на съчиненията на писателя Черен.
Иван Ст. Андрейчин е роден през 1872 г. в Габрово, следвал литература във Франция и дълги години учителствал из България. Книжовното си творчество започнал със стихове за “страданията в житейските неволи..., против неправдите в света”. Тогавашната младеж по вечеринки и забави декламирала с жар неговите “Учителска песен” и “На едно погребение”. Издал книгите “Любов и мъка” и “Нови песни”. Редактирал литературните списания “Бисери” и “Из нов път”. Андрейчин е и литературен критик. С културния си поглед тълкувал духовните прояви на своето време.
Писателят Рачо Стоянов е роден в Дряново, но свързва и днес името си театралния живот на Габрово (Габровският драматичен театър се именува “Рачо Стоянов”). През периода 1902-1904 г. той скитал с една полупрофесионална театрална трупа. Вероятно оттогава е любовта му към театъра. Самобитен талант, той е твърде критичен към себе си като творец. Много негови повести, романи, разкази остават неизвестни, скрити в чекмеджето на работната му маса, недовършени или недооценени.
Легендата му “Човекът”, отпечатана във варненското сп. “Летописи” през 1904 г. с псевдоним Рафаил Миленков, прави силно впечатление на тогавашните литературни среди и му отваря пътя към София.
Още един дряновец – Кънчо Янков, роден през 1900 г., учил в Свищов Търговската гимназия, се изявява като поет. Изтъкнати наши композитори като Николай Кауфман, Георги Иванов, Тодор Попов, Христо Питев и др. са написали музика по негови стихотворения.
Документалните материали от фондовете на журналистите, писателите, поетите от Габровския край от по-ново време – Иван Врачев, Кольо Атанасов, Милка Атанасова, Цвятко Йовчев, Иван Венков, Стоян Цонев, Янислав Янков, Димитър Горсов, Емил Розин, поетичната фамилия Дора, Минко и Радослава Радеви и др. ще разтварят своите страници за нови попълнения и прочит.
Личните архиви са недвусмислено, обширно и точно отражение на човешкото “Аз” на отделните личности.
