Няма лимит за въображението

Разговор с английския  саксофонист Джон Сърман
по повод гостуването му на Варненския джаз фестивал
през август 2001 г.


Мултимузикантът и гражданин на света Джон Сърман е
роден през 1944 г. в Тависток, Югозападна Англия
(истински англичанин, както той с гордост
отбелязва).Той е ключова фигура в поколението
европейски джаз изпълнители, които през последните 30
години разшириха международните хоризонти на
джаза. Признат за импровизатор от световна класа и
композитор, чиито творби надхвърлят доловимите граници
на джаз репертоара, на прага на новия век Сърман е на
върха на своите творчески сили. Всичко, което прави,
носи изключителна музикалност Дълбочината и
оригиналността на неговата музика открояват
несъмнената му техническа виртуозност. В последните
години записва и осъществява турнета с Тимар, с
виртуозния тунизийски изпълнител на уд Ануар Ебрахем и
Дейв Холанд и с полския тромпетист Томаш
Станко. Неговите собствени проекти са предизвикателни и
широкообхватни и той продължава да свири на живо в цял
свят. Развива и активна преподавателска дейност като
ръководи семинари и проекти в музикални колежи,
университети и младежки джаз оркестри. Носител е и на
много инструментални награди.

На провелия се във Варна тридневен международен джаз
фестивал Сърман покори публиката, изпълнила вътрешния
двор на Археологическия музей до краен
предел.Очарователно естествен на сцената, той
непрекъснато контактуваше с почитателите на своето
изкуство, които дори пропяха заедно с
него. Електронната компютърна музика, звучаща като фон,
ни пренасяше в други селения (тя бе умело управлявана
от сина му Бенджамин). След концерта музикантът не
отказа на никого автограф и уговорка за интервюта.
Срещнах се с него на другия ден във вилата, където
беше настанен. Посрещна ме край басейна широко усмихнат
и охотно и с настроение отговори на въпросите.

- Г-н Сърман, кажете нещо за семейството си.

- Баща ми беше класически пианист, но не
професионалист. Майка ми беше поетеса и драматург, тя
свиреше малко на пиано. На коледните тържества ние
свирехме и пеехме много. Пеехме и свирехме. Това днес
много ми липсва. В наши дни не правим музика по време
на семейните сбирки, само натискаме клавиша на
уредбата.

- Как избрахте саксофона?

- Като юноша гласът ми се промени и аз го загубих за
пеенето. Но ми липсваше музицирането, така открих
кларинета и започнах да свиря. Намерих един джаз клуб,
където свирех в петъчните нощи, взе да ми се услажда
да съм от страната на сцената. Вече ме каниха да свиря
и аз си казах: Край! Започнах. На 16 години засвирих
на саксофон.

- Големият Чарлз Лойд казва в едно интервю, че
истинските саксофонисти опитват да пеят с техните
саксофони, те работят върху това.Съгласен ли сте с
неговите думи?

- Да, съгласен съм, че саксофонът е човешки глас,
защото саксофонистът може да направи това, което може
и певецът, но обратното не е възможно.

- На какво искате да научите своите студенти?

- Ако трябва да съм честен, аз не преподавам
много.Трябва да се слушат други музиканти и да се
имитира творчески тяхното свирене. Механично и много
теоретично е понякога изпълнението на младия
музикант. Най-добре може да се научи човек да свири
чрез имитация.Не съм гуру, който да показва и да го
следват.Джони Грифин, Декстър Гордън например можеш да
ги познаеш веднага, защото те имат тон, фраза, знак
или комбинация от трите неща.

- А как реагирате, ако ви копират?

- Намирам за скучно да слушам свои записи.А някой да
свири като мен, това е вече двойно по-скучно! Но ако
харесват някои мои идеи - моля, нямам нищо против.

- Как определяте стила си?

- (Смее се) Винаги се чувствам сконфузен от критиците и
журналистите при този въпрос.Аз импровизирам, обичам
да бъда спонтанен, да сменям стилове, да обменям
идеи. Защо трябва да импровизирам само в някаква джаз
традиция или в един стил. Импровизацията е и част от
западната музикална традиция. Намирам различни начини
да създавам музика.

- Славата тежи ли ви, или ви радва?

- Коя слава ? Моята ли? Аз съм работещ човек, просто
си върша работата. Вие говорите за друг свят, за много
успелите музиканти.Аз съм работник.Щастлив съм от
привилегията да мога да пътувам и да свиря с добри
музиканти. Ще ви дам един пример. Преди две седмици бях
с оркестъра на Гил Евънс в Италия, не бях свирил с тях
10 години. Бях поканен да изсвирим две парчета от “Порги и Бес”. Аз имах най-добрата партия на кларинет. Бях радостен, че имам възможността да свиря
прекрасна музика с тези фантастични музиканти. Това наистина е най-важното нещо!

- От какви хора се състои вашата публика?

- Някои от посетителите на концертите познават моята
музика от 60-те години, това са хора на средна
възраст. Има и млади, които ме знаят от записите ми от
90-те. Почитателите ми са с голям възрастов диапазон.

- Къде е магията?

- Магията е да имаш възможността да правиш това все
още.Никога не знам дали наистина ще се случи.
- Синът ви Бенджамин помага при електрониката.
- Той свири също на сакс, но иначе е звуков инженер,
тоноператор.Когато не е с мен, работи с други
музиканти и групи.Щом е възможно, идва с мен. Ние
дискутираме, аз се съветвам с него за фона, за
звуковата кулиса. Когато започнах концертна дейност
през 1970 г., синтезаторите бяха доста различни – огромни по размер и толкова тежки, че едвам ги носехме. Но днес
компютрите са малки, удобни и фонът добре се съчетава
с моята музика.

- Обичате ли да записвате? Някои музиканти не обичат
записите в студио, а предпочитат концертните, в тях
има повече живот.

- Да, с радост записвам в студио, нямам никакви
проблеми с това. То е фантастично. Ако направиш грешка
или не ти харесва някой момент, можеш да повториш. А на
живо звукът е различен – понякога не е толкова добър,
има трудности с акустиката.

- Казват, не е вълнуващо без публика...

- Никога не съм имал този проблем. Знам, че има
публика. Музиката е най-важната. Но има и трудни
концерти. Може да участвам в програма, където
публиката не се интересува от моята музика.

- Има ли нещо, което сте мечтали да изразите, но не
сте могли?

- О, да. Мисля, че цялата моя музика е грижа за
експресия. Когато е в главата ми, аз си
казвам: “Великолепна музика”. Няма лимит за
въображението. Това би било скучно, ако винаги правите
това, което сте искали да направите. А така винаги
имате какво ново, неочаквано да опитвате.

- Какво е според вас лицето на злото?

- Оръжието, мисля, войната...

- А какво ви прави щастлив?

- Възможността да свиря моята музика. Слънцето,
плуването, чистия възвух, пеенето на птиците. Не обичам
големите градове – те отнемат от енергията ми.

- Тежи ли ви вечното очакване да бъдете все по-добър?

- Да, то създава нереалистично напрежение. Ако си
професионалист, от теб очакват винаги високо
качество. “Кой е следващият ви албум?” е вечният
въпрос към мен. Това е обществото. А в същото време
повече внимание се обръща на новите, изгряващи
звезди. Мисля, че не е интересно да си нов, а да си
стар. Как толкова дълго си се задържал на сцената!



Наталия БОЯДЖИЕВА