Краковски
сюжети
Когато живееш в град като Велико Търново, е нещо естествено да те привличат подобни старинни градове, да имаш сетива за живота в тях, за проблемите и атмосферата им...
Предварителната ми нагласа за Краков не ме излъга. Защото той наистина е
ЕДНО БИЖУ ПОЧТИ В ЦЕНТЪРА НА ЕВРОПА.
За щастие, не е бил опожаряван и разрушаван, и е запазил през времето своята неповторимост. В него се намират много сгради, паметници на културата, съхранени от времето, когато са били построени – Дворцовият комплекс на хълма Вавел с всичките си църкви, музеи и кралски дворци, сградата на градските хали, превърната днес в галерия, и места, където може да си купиш сувенири, корпусите на Ягелонския университет – най-старият в Европа, построен през 1364 г. с музейната си сбирка, домът на художника Ян Матейко, на Станислав Виспянски и много, много други. И като пиша това, веднага искам да добавя, че за всички свои паметници на културата и музейни сбирки поляците полагат невероятни грижи по реставрацията, обновяването, попълването на колекциите им и т.н. Това ги прави невероятно привлекателни за туристите от цял свят и сякаш старата част на града е една голяма сбирка, в която като в древния Вавилон звучи чужда реч и се разхождат хора от всички раси от цял свят, в чиито погледи се чете възхита от видяното. И не само възхита, те добиват по странен начин и романтичното излъчване на поляците – любезни, готови винаги да те упътят, да ти бъдат в услуга и не без гордост да ти покажат богатствата на страната си. Не можеш да не си спомниш думите на един от световноизвестните полски писатели, оказал влияние на всички европейски литератури, Станислав Пшибишевски: “За нас, поляците, една Полша, простряна от едно море до друго, е може би утопичен политически постулат; но царство на една духовна Полша – да бъде то разпространено от единия полюс на мировата душа до другия – това е нашата мисия”. И наистина – този народ сякаш има самочувствието, че трябва да играе голяма роля в Европа. Това не е без основание – доказва го и хилядолетната полска история, както и най-новата от последните 20 години, дала сили и на останалите страни от бившия социалистически лагер да започнат борба за промяна.
БОГАТАТА НА СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ ПОЛСКА ИСТОРИЯ
е
добре известна и сякаш в Краков тя е най-осезаема. Разглеждайки дворците на
владетелите на хълма Вавел и археологическата изложба “Вавел, такъв, какъвто
го загубихме”, кралските жилища с най-ценната в света сбирка от гоблени, кралската
съкровищница и ориенталския отдел, събрал много шедьоври на източните изкуства
от войните с турците, човек не може да не се възхити как този народ съхранява
историческото си минало, което му дава изключително самочувствие и сили да продължи
напред. Мисля си, че ние – българите, имаме да извървим още много в тази насока.
Незабравима ще остане за мен неделната служба в Катедралата на Вавел – място,
където полските крале са коронясвани, място, където днес са техните саркофази
с тленните им останки. И не само на кралете – там са и тленните останки на много
полски национални герои и поети. Сега си обясних защо тази страна има толкова
известни писатели, носители на Нобелова награда – Хенрик Сенкевич (1905 г.),
Владислав Реймонт (1924 г.), Чеслав Милош (1980 г.), Вислава Шимборска (1996
г.), както и такива, известни по цял свят с творчеството си – Адам Мицкевич,
Юлиуш Словацки, Станислав Пшибишевски, Станислав Виспянски, Збигнев Херберт,
Станислав Лем и мн.др. Не може страна, където творецът и творчеството е на такава
почит, да не постигне големи постижения. И до днес Полша продължава да се грижи
за рецепцията на литературата си чрез Полския фонд за литература, чието седалище
е в Краков. Подобно е положението и в другите изкуства – скулптура, изобразително
изкуство, архитектура и др.
Особено място в моето усещане за Краков заема
ДОМЪТ НА СТАНИСЛАВ ВИСПЯНСКИ.
Ренесансова личност, съчетаваща писателя, художника, реставратора и архитекта (негов е проекта за обновяването на Вавел и други старинни сгради в Краков), майстор на едно от традиционните полски изкуства – витража, специалист по вътрешен дизайн. Всички тези дейности на Виспянски са показани по подобаващ начин в дома му на ул. “Канонична”, който съчетава автентичността и модерната провокация върху възприемането на посетителя. Трябва ясно да се отбележи, че и този, както и другите музеи в Краков, са отлично уредени. Неволно сравнявах дома на Виспянски с този на Алфиери в Италия и мисля, че полският дом стои по-добре. Естествено е в подобен обзор да не можем да споменем всичко за
КРАКОВСКИТЕ СБИРКИ,
Но
непременно трябва да изброим колекциите на Народния музей, на Археологическия,
на невероятната колекция в дома на граф Чарториски, където се съхранява оригиналът
на Леонардо да Винчи “Дамата с хермелина”. Особено богати в последните две колекции
са древното египетско и старогръцко изкуство. Отлично уредените музеи са и много
добре посетени, въпреки високите цени на билетите. Наблюдавах, как никой не
се замисля като ги дава, защото се наслаждава на нещо, което другаде не можеш
да види. И като пиша това, изпитвам болка и ми е много мъчно, че в град като
Търново, не могат да се намерят средства за една мощна рекламна кампания по
света, която неминуемо ще доведе туристи и ще оживи града ни.
Специално място в историческата част на Краков заема
ЕВРЕЙСКИЯТ КВАРТАЛ КАЗИМЕЖ.
В
него освен многото синагоги се намира и Етнографския музей, съхраняващ експонати
на евреите от цял свят. Подобна сбирка има в Старата синагога. Невероятно впечатление
прави и отлично възстановеното Еврейско гробище, започнато вероятно около 1550
г. и спряло да погребва мъртви евреи около 1800 г. Сякаш всеки паметник в него
е една изящна скулптура и неслучайно това място е култово за евреите от цял
свят. Не можем да не споменем и характерните кафенета в този старинен квартал,
известен в света може би най-добре от филма на Стивън Спилбърг “Списъкът на
Шиндлер”, с характерната си автентична атмосфера и еврейска музика, напомняща
по странен начин български мелодии. Не бих пропуснала да спомена днешното отношение
на поляците към евреите – те се стараят да покажат колко неделима част от нацията
е тази изстрадала народност, спомогнали са да се възстанови и реставрира Казимеж
и да стане чист и приветлив, какъвто е целият Краков; те почитат мъдростта на
еврейския народ. Неслучайно големият полски писател, живеещ в Краков, Чеслав
Милош използва за мото на книгата си “Поробеният разум” думите на Неизвестен
стар евреин от
Подкарпатието. Изкушавам се да ги цитирам: “Ако двама се карат и единият има честни 55 процента право, това е добре и няма защо да се горещят. А когато някой е 60 процента прав? Това е чудесно, той е голям късметлия и нека благодари на Господа Бога. А какво да кажем за 75 процента право? Мъдрите хора казват, че това е много подозрително. Е, а как стоят нещата при 100 процента право? Онзи, който твърди, че е 100 процентово прав, е долен насилник, страшен разбойник, най-големия мерзавец”.
Пишейки за Краков и поляците, не можем да не споменем голямото влияние на католицизма – и като институция в лицето на
КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА,
и като отражение във всяка сфера от живота на поляците – законодателство, етика, морал и т.н. През 1976 г. в книгата си “Църква, левица, диалог” големият полски дисидент Адам Михник призовава църквата на своята страна да се измъкне от фалшивото положение, което заема, защото не може да бъде повече църква от “константинов” тип, т.е. налагаща директно своя морален и религиозен авторитет на политическата власт. Станалото в полската църква и двусмисленото поведение на полския примас кардинал Глемп през военните години доказват правотата на Михник. По-късно църквата в Полша изминава своя път. Тя не е вече нито от “константинов”, нито от “юлианов” тип, тъй като обществото отхвърли шантажиращото условие “или всичко, или нищо”, тя вече се оказва в известен смисъл маргинализирана в играта на политически влияния и избутана към частната сфера на обществения живот. Все пак трябва да споменем огромната роля на кардинал Карол Войтила, който почва и достига най-висок сан именно в Краков и оттук е издигнат за глава на римокатолическата църква под името Йоан Павел II. Неслучайно той, използвайки притчата на Христос за плевела и доброто семе, в навечерието на 2000 г. от рождението на Христос, изисква от католиците изпит на съвестта върху “Този болезнен епизод, върху който чедата на църквата могат да се връщат само с дух на покаяние: даденото съгласие, особено през някои векове на методи на нетолерантност и дори насилие в служба на истината”. Това е извинението на католицизма за измислената от него Инквизиция. Преобладаващо католическа държава, Полша е пример за това, как вярата помага на хората да вървят напред, защото вярващият човек е силен, знае какво умее, вярва в себе си и следва целенасочено своя път. Католицизмът освен всичко е и култура, създала култовите си сгради – катедрали и манастири, които настройват вярващите мистично, а музиката от органа и до ден-днешен привлича хората в храмовете. Обикновено явление е пред входовете на Краковските катедрали да видиш афиши за концерти на орган по Бах, Хендел и други композитори.
Пишейки за този великолепен град, не можем да не отбележим, че освен старинна част, той има и нови, модерни квартали, където живеят краковчани (повече от 1 100 000 жители). Това, че Полша върви напред, се вижда дори ако погледнем
ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В ТОЗИ ГРАД.
Те са вече от порядъка на милиони долари. На какво се дължи това? Дали на силното полско лоби по света – повече от 15 милиона поляци живеят извън страната си, и където и да се намират лобират и помагат на Полша, дали на напредналите реформи в страната – Полша вече е член на НАТО и очаква след година, две да стане член на Европейския съюз, или на самите хора? Само в Краков са направени следните крупни капиталовложения: В района на гарата се строи огромен комплекс на 14 хектара общинска земя и на стойност около 1 млрд. долара, Нов корпус на Ягелонския Университет за 250 млн. долара, фирмата “Моторола”, специализирана в компютърни продукти, е построила Център за компютърни продукти, строят се нови кина, паркове за отдих на световно равнище и т.н. Обикновеният поляк получава самочувствие и от това, че вече може като човек от развитите страни в Европа да пазарува веднъж седмично в големите търговски вериги, имащи клонове вече и в Полша. Като добавим, че средната пенсия в страната е невероятно висока за нашите представи, а всеки, който работи, печели добре – можем да си обясним самочувствието на поляците.
И макар през есента да предстоят избори и да се очаква промяна на сегашното политическо статукво, едва ли ще има големи трусове в тази държава. Защото тя е поела своя път, стабилизирала се е и вече дори няма толкова голямо значение кой ще управлява.
Радка ПЕНЧЕВА
