Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“
Разяснителен речник на Северозападните думи и изрази
(диалектология за аматьори)
УВОД
Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни.
Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата.
В Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ въпросът „Какво правиш?“ звучи „Кво праиш, бе, а ти еба майкята?“ (с ударение на е-то). Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля „Айде бе, ти не умре ли?“, на което той отговаря „Да ти изсъънат устенцата“, тя продължава „Да та намерът у гробищата, жив да та закопаат“ и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе.
Както всичко у обитателите на Резервата, така и езикът им е особен. Учените от БАН трябва да вземат сериозни мерки по опазването на това словно богатство, което в условията на глобализация е застрашено от изчезване. На първо време МВР може да постави заграждения от бодлива тел по границите на Резервата.
Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише.
Този опит за събиране и превеждане на използваните в Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ диалектни и жаргонни изрази е в процес на допълване и обогатяване и изобщо няма да е лошо, ако знаете и пратите на посочения адрес нови попълнения.
ПРЕВОДНО-ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
Думите не са подредени по азбучен или някакъв друг ред. Резерватът по никакъв начин не подлежи на подреждане и систематизиране. Акцентологията също е пропусната, ударенията са важни за правилното разбиране на съответната дума, но просто помолете някой познат, произлизащ от Резервата, да ви я изговори. Една от особеностите в изговора е наблягането на съгласните звуци. Получава се нещо като падане на камъни, като чупене на клони, като тежки стъпки в стая пълна с хлебарки, като съскане на сто гърмящи змии и ссттигга ттолкуввъ.
|
пустиняк – първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност (Пустиняк мръсен. Тоа е голем пустиняк.), в произношението се влага злъч, лют червен пипер и змийска отрова омраз – също често използвано определение, подобно на пустиняк поган – по-рядко употребявана обида плякор – паплач, сган келеметор – паплач, сган, бедни хора копилитор – същото като горните две дзвер – звяр изклесък – презрително, изтърсак, с особена емоционална натовареност, универсална обида тава – това прошляк – нещастник, бедняк яла – ела, яла сам – ела тук язе – аз, тизе – ти (Язе, тизе и момчеата с колелеата.) ластунье – сухи царевични стъбла лазда – може би, сигурно оти – защо онодвам – глагол с общ смисъл, правя преонодвам – преправям капъшка – чепка на плод или зеленчук козъ (овцъ) рапатичава – болна, кашляща коза или овца, обида за жена еш ги па таа – виж я пък тази да ти ям (да ти папам) дробеца (сърчицето, бъбречето) – мило, гальовно обръщение към дете зея, зеиш – викам, викаш, крещя, крещиш (Кво сса раззеяла ма, затвори малко таа уста!) е пъ къ, ми къ – е пък как, ами как, изразява силна увереност в собствените думи (Е пъ къ да гу не познавам?) връй майната си гъзина – ругатня връй путкатарагата на сенкя – ругатня ти го набия у дробо (у грълото) – рядко употребявана ругатня, половото желание е насочено към белия или черния дроб (гърлото) на обекта ша го мууна като лазарски мореник на сбор – ще го изям с голям апетит плашипутарник – определение за грозен човек лайновоз – обидно, за дебел, отпуснат човек гъзере – само в множествено число, задни части, задник (Ша си разтръкаш гъзерете. – подигравка, субектът се присмива на някой, когото смята за неподвижен и/или мързелив) да ми едеш (тук следват различни анатомически органи и/или телесни секрети) – ругатня, която се използва обикновено от жени, но няма ограничения, всеки предлага за консумация, каквото има и каквото смята за най-гнусно или ша влазаш, или ша излазаш – или ще влизаш, или ще излизаш шти ебъ путката майна – ругатня, неутрално (забележка – навсякъде глаголът еба е с ударение на е) пелентозавър – несъществуващо митично животно (от Северозападната митология), обида, грозник еба с уя и помалко бозаа – труднопреводимо по смисъл, субектът е силно възхитен от себе си и държи всички да го забележат, уточнява на какво е способен във вдъхновението си ша ма фанеш да ма поразведеш – ще ме хванеш (подразбира се за какво или се доуказва с жест), за да ме поразведеш, да ме поразходиш, изразява несъгласие по спорен въпрос, а такъв е всеки един дии – дии (дее – дее) – изразява учудване, по-скоро приятно, голяма изненада, нещо като еба си майката очеплезил – използва се предимно в това глаголно време, многозначно, облещил, покатерил, разкривил, напил се (Ква луна са а очеплезила. Каква луна се е облещила. -лирическо отстъпление, възхищение от пълнолунието, неприсъщо за повечето обитатели на Резервата; Слазай оттама, кво си са очеплезил!, Глей го тоа ка са а очеплезил!) чеплезя се – лигавя се, държа се неприлично (Недей да ми са чеплезиш, шти откроа един шамар, та шти доде като аризано. Недей да се лигавиш, ще ти ударя един шамар, та ще ти дойде като харизано (без пари).) неалит – калпав, лош (Могу си неалит бе. Много си лош.) отвъде, удвъде – оттатък, в другата стая (Язе отвадам удвъде. Аз отивам оттатък.) сакам – искам (Кво сакаш тизе от мене бе!) ботур – пън, използва се предимно в преносен смисъл обидно, темерут, дървеняк, ръб, недодялан, груб човек (Кво глеаш като ботур бе!) мюзевир, мюзевирин – недодялан, груб човек, голяма част от обитателите на Резервата се гордеят да бъдат определяни с тази и горната категория кво гледаш кат тава де души пилеата – какво гледаш като това, което души пилетата, т. е. като пор, темерутски ша й набия пепеяка у гъзерете – непреводима закана, става въпрос за пепеляк, пепел и задни части, закана пароляк – пари смрадоляк – смрад, нещо отвратително, обида (Смрадуляк мръсен!) краконяк – вампир, таласъм, грозна гад, забелязва се, че наставката -як е много производителна в говора на Резервата и придава емоционална натовареност връй джендема – върви на майната си, джендем – от тур. ад, пъкъл орандзавел – скапан, състарен, смачкан, съсухрен (Ма мого си орандзавел бе. Много си се скапал.), носи голяма експресивност, предполага се, че може да съществува и глаголът да орандзавея, среща се и орандзавеляк ще ли ма нещеш, яла ма на – непреводима безсмислица спрепам се – препъвам се (Кво са спрепаш бе!) сиреньето, бидоня, телефоня, коньете – за говора на Резервата е характерна палатализацията на „н“ жено мънинка, жено малка – обръщение към всичко живо, включително и към животни, не става дума за жена, може да звучи и гальовно и заплашително, експресивно (Жено мънинка ти! Таа жената мънинка!) да се съсипя – да се разваля (Млекото саа съсипало.), също и съсипах са, изморих се, провалих се кеф на буци – възклицание изразяващо голяма радост изрази, характерни за южната и югозападната част на Резерват СЕВЕРОЗАПАД: он ин ги е баща – той им е баща съдията ин ги е виновна – съдията им е виновен вратаро ин ги е слаб – вратарят им е слаб ебах, дееба бе дееба – изразява възмущение от нещо неосъществено кво са затри като манарче у шума – къде се загуби баче – обръщение, не към по-възрастен, към всеки, може да бъде както с положителна натовареност, така и пренебрежително (Кажи, баче! Кво прайш, баче?) връти, връти гъзъ дръти – задявка към жена, дрът – стар, в Резервата подвижно ъ се среща във всички думи, съдържащи групите ър, ъл (влък, връба) дееба джинса ти малки – изразяващо положителна емоция, в смисъл на „ей, какъв хитрец си“, но няма възхищение, този, който го казва, е авторитетът джинс – род (Джинс мръсен.) семенцето ти дееба – ругатня дееба аз твойто татенце – ругатня ръняв – грозен, емоционално натоварено киък, кияк – смотаняк (Дееба тоя киък!), извън Резервата означава дебелата палка на тъпана совнах са та са прекинах – паднах та се прибих изпуизпръзулих са – подхлъзнах се изкурубване – непреводим житейски израз така шта шибна, че ше каеш „чиче, продавам киселу зейе“ – закачка, закана с комичен характер удоздоле – отдолу удозгоре – отгоре декаа лала ти – къде е брат ти плъове – плъхове, плъа – плъха (Кой удари плъа!) гръчав – слаб (Жено тизе гръчава! -не става дума за жена) кво се моташ като глуа кучка из зелен кукурузляк – сравнение, представя максимално образно мотаенето на някой човек, оприличавайки го на женско куче, при това глухо, което се скита в царевицата набабиникям - насищам се, нахранвам се или се напивам до насита мал – психическо състояние, здраве (Тоа не е мал! -този човек е душевно болен, не е нормален.), разказва се историята, че докторите изпуснали новороденото дете и казали Ша остане детето, ама нема даа мал! суросинкява мачка – уникална порода котки, от споменатия вече цвят, вероятното значение на суросинкяв е сиво-син мачка смръдела, мачък смръдел – миризлива, мръсна котка пръам – кихам чмъ, чмиш – спя, спиш абич – (с ударение на и) обида за некадърен човек, използва се като коментар за футболист, също и абен (Могу си па абен бе!), идва от хабен, изхабен леко а съ не осереш – казва се вместо „Наздраве!“, когато някой кихне пегав, пегава – определение за човек с лунички по лицето и/или тялото И те така те... – израз, който предполага края на разговора, но всъщност има за цел да го поддържа за кашмер – много зле, многозначно, употребява се и като приятелско възклицание (Абе момче, ти си за кашмер бе! Станал си за кашмер! За пуст кашмер!) еле го е, е го е – ето го и този, когато най-после някой, очакван за добро или лошо, е дошъл цинцифуция – обидно, многозначно, за неразбран, префърцунен, претенциозен, отпуснат човек нема да си фръла и саполя (цифката) на неги (него) – няма да си хвърля и сопола на нея (него), някой е толкова презрян, че не заслужава и тази чест, изразява великото презрение на говорещия рипа ми гъзъ – не ме интересува, не ми пука връва с клоняка, връвиш с клоняка – вървя с клоните, смисълът е вървя грубо, не се оглеждам и се блъскам в хора или предмети връва на главътъ си – същото като горното, има и преносен смисъл, вървя без да се съобразявам (Глей го тоа ка връви на главътъ си!, някой се е напил и/или търси повод да се сбие) шта удара като цифка у мивка – закана, цифка – сопол цифуняк – експресивно, сопол рескам яко – пия много пукница – пияница (Голема пукница си!)
Благодарим на всички съучастници!!! Пича, които е събрал този уникален речник, приема предложения на: |
|
||||
